Изведнъж всички светлини угаснаха. Пред очите на Госейн се разстла мрак.
— Но защо го направиха?! — изненадано възкликна Лийдж.
Джилбърт можеше да й обясни, но премълча. Следовника не разчиташе на случайността. Явно бе стигнал до недвусмислени изводи за способността на Госейн да борави с енергия и се стараеше да му отреже всякакъв достъп до по-мощни източници.
— Сега накъде? — попита жената.
Когато й каза, тя пребледня видимо.
— Но това е боен кораб! Има стотици войници вътре и оръжия, с които могат да те унищожат от много посоки едновременно.
Съвсем вярно беше. Опитът да завладее кораба с помощта на особените си способности щеше да е опасен, защото на практика нямаше как да контролира наведнъж преносимите оръжия на всички войници. Вероятността от злощастни случайности нарастваше твърде много.
Но случилото се с него досега го подтикваше да действа още по-бързо. Съзнаваше, че вече е използвал най-силните достъпни му средства срещу Следовника. Бързаше да се махне от Ялерта. Може би някъде из галактиката щеше да открие научен метод, който да му разкрие защо е неуязвима тази сенчеста твар. Дотогава предпочиташе да е по-далече от Следовника.
А и галактическият кораб беше единственият начин да напусне тази изолирана планета, макар че поемаше сериозен риск.
След половин час се появиха светлини. Отначало галактическият кораб беше само светло петно сред полунощната тъма, но скоро започнаха да се различават и подробности в яркото сияние около него. Госейн остави въздушния дом на Лийдж да кръжи около целта и се зае да я проучва с помощта на магнитен телескоп.
Корабът беше дълъг около двеста метра, дребосък според галактическите стандарти. Но пък бе пратен на Ялерта с една-единствена задача. В него имаше деформатор за прехвърляне чрез механично уеднаквяване — изобретение, което сигурно нямаше равно на себе си в историята на науката. С него човек можеше да преодолява невъобразимите разстояния в космоса сякаш не съществуваха. Някой предсказател трябваше само да пристъпи в деформатора на бойния кораб, за да се озове мигновено на сто или хиляда светлинни години от своя свят. Както Госейн установи с органичния деформатор в допълнителния си мозък, грешката при този преход беше толкова малка, че оставаше почти незабележима.
Корабът лежеше върху плоско поле. За четиридесет минути два въздушни дома се появиха от мрака. Кацаха до ярка точка, където сигурно имаше отворен въздушен шлюз. Джилбърт предположи, че са поредните доброволци. Забеляза с интерес, че докаралата предсказателя машина първо трябваше да отлети, преди той да бъде допуснат в галактическия кораб.
Точно заради такива дреболии изчакваше. Доближи въздушния дом още повече до кораба и от седем-осем километра усети енергията в него. Установи обезсърчен, че имаше само слабо електричество. Основният двигател беше изключен. Започна да си подсвирква тихичко от напрежение и забеляза как го погледна Лийдж.
— Ама ти се нервираш! — учудено промълви тя.
„И още как, мрачно си каза той. Чувствам се несигурен и нерешителен.“ Можеше или да изчаква по-благоприятни обстоятелства, или веднага да направи опит за превземане на кораба.
— Тази твоя сила… — продължи жената. — Как действа?
„Виж ти, най-после й стана любопитно“, засмя се Госейн, но поклати глава.
— Малко е заплетено. Не искам да те обидя, само че не вярвам да имаш достатъчна научна подготовка, за да разбереш. Нека го кажа така: измеренията, които наричаме пространство-време, вероятно са сетивна илюзия. Тоест по какъвто и начин да съществуват в действителността, нямат почти нищо общо с това, което виждаш, чуваш или докосваш. Ти като предсказателка изглежда се ориентираш по-добре в истинския пространствено-времеви континуум, преди всичко във времето — поне в сравнение със средно взетия човек. Същото важи и за мен, но по-скоро спрямо пространството.
Тя като че не го чуваше.
— Не си всемогъщ, нали? И твоята сила има граници…
— Може ли да обсъдим това по-късно? Време е вече да реша какво да правя.
Лийдж насочваше въздушния кораб в мрака. Пребледняваше все повече, докато слушаше наставленията на Госейн.
— Не мисля, че имаш право да искаш това от мен — прошепна пресекливо.