— Добре. Само че нека ти задам един въпрос.
— Питай.
— Когато беше в една килия с Джуриг, какво щеше да те сполети, ако той бе успял да ме убие? Следовника щеше ли да те спаси в последния момент?
— Не. Аз бях там само за да те подтикна към по-голямо усилие. Не успеех ли, щях да си понеса последствията от провала.
— Тогава?…
Жената помълча, нацупила устни. Нервното й излъчване се промени: от падове и скокове на страха към състояние на потисната тревога. Най-сетне вдигна глава.
— Така да бъде. Ще го направя.
Джилбърт я потупа одобрително по рамото. Не й се доверяваше напълно. Допускаше, че и това може да се окаже капан. Но поне сенчестата твар вече се убеди, че е по-лесно да измисли как да плени Госейн, отколкото да го задържи затворен.
Той присви очи и направи избора си. Човек като него трябваше да напредва непрестанно към целта си. Чувстваше се напълно способен да я постигне, особено ако не се поддаде на излишни опасения.
Проникнал в купола лъч на прожектор прекъсна мислите му. Радиостанцията се включи и зазвуча мъжки глас:
— Моля да се приземите на осветеното място, намиращо се на сто метра от входа на кораба.
Лийдж спусна въздушния дом. Когато докоснаха земята, гласът заговори отново.
— Колко души ще дойдат?
Госейн подкани с жест Лийдж да отговори.
— Само аз.
— Добре. Ще излезете и ще застанете пред приемния пункт под въздушния шлюз. Вашият кораб ще излети незабавно и ще се отдалечи на десет километра. Едва тогава ще бъдете допусната при нас.
Госейн си каза, че предишните двама доброволци влязоха много преди докаралите ги въздушни домове да се отстранят на десет километра от галактическия кораб.
Същото стана и с Лийдж. Джилбърт, който се бе уеднаквил в задната пилотска кабина, наблюдаваше как тя се забави малко при временната постройка под отворения люк, после се изкачи по подвижното мостче към въздушния шлюз.
Погледна пулта за управление. Въздушният дом не бе изминал дори три километра.
Или това беше капан, за да го подмамят, или космическите ветерани наистина изпитваха досада от еднообразието и вече не спазваха правилата.
Разбира се, можеше да е вярно и едното, и другото. Капан, заложен от Следовника, за който екипажът не знае нищо. Или дори са били предупредени, но са се отнесли нехайно към опасността.
Госейн обмисли възможностите, но всеки път стигаше до все същото решение. Длъжен беше да опита.
Лийдж влезе в кораба и той зачака търпеливо. Трябваше да минат още четири минути, макар и да му се струваше рисковано да я оставя толкова дълго сама.
Не съжаляваше, че я убеди да участва. Когато тя се опита да се възпротиви, той се поколеба дали не иска прекалено много от нея. Вече не го измъчваха съмнения. Предполагаше, че дори екипажът да е бил предупреден, очаквали са мъж, а не жена. Значи се падаше на Лийдж да поеме риска при влизането.
Ако тя успееше да проникне в галактическия кораб, щеше да успее и Госейн. Имаше и други възможни начини, но така щеше да стане най-бързо. Вече бе отредил роля на Лийдж в плановете си за бъдещето, но преди всичко искаше тя да приеме, че съдбата й е свързана с неговата.
Погледна часовника и усети тръпката на вълнението. Четирите минути изтичаха.
Изчака още малко и се уеднакви при отворения илюминатор до въздушния шлюз. За миг всичко висеше на косъм, но Госейн успя да се хване за ръба на илюминатора.
Още когато разглеждаше с телескопа, мястото му се стори удобно, за да се промъкне. Бе го запаметил по време на краткия престой на въздушния кораб на площадката.
Вмъкна се вътре.
XI
В името на здравия разум, уточнявайте. Не казвайте: „Две малки момичета…“, освен ако се подразбира: „Мери и Джейн, две малки момичета, различни едно от друго и от всички други хора по света…“
Когато пропълзя през илюминатора, Госейн дочу тих разговор. Не успяваше да различи нито дума, но говорещите бяха мъж и жена.
Той надникна предпазливо към широк коридор. Десетина метра вляво се намираше отвореният въздушен шлюз, през който влезе Лийдж. Вдясно видя самата нея, също и ръкава на униформа на офицер от Най-великата Империя.
Освен тях в коридора нямаше други хора. Госейн стъпи на пода и се примъкна покрай стената към двамата.
Лийдж тъкмо казваше:
— … и мисля, че имам право да се осведомя за подробностите. Как настанявате жените?