В хладнокръвния й глас се долавяше и точно премерена настойчивост. Офицерът пък говореше с тон на човек, който се е примирил с досадна необходимост.
— Госпожо, уверявам ви, че ще разполагате с апартамент от шест стаи, с прислужници и всички мислими удобства. По ранг в кораба над вас ще бъдат само капитанът и първите му помощници. Нали вие ще…
Запъна се, когато Госейн застана до Лийдж. Опомни се от изненадата за броени секунди.
— Извинете, но не видях кога влязохте. Сигурно офицерът на пропуска отвън е забравил да…
Пак млъкна изведнъж. Явно осъзна колко е невероятно, че офицерът на пропуска е забравил да го уведоми за влизането на още един външен човек. Очите му се разшириха, а долната му челюст увисна леко. Една пълничка ръка посегна храбро към бластера в кобура на десния му хълбок.
Джилбърт го удари веднъж и хвана навреме свличащото се тяло. Пренесе го на близкия диван. Побърза да претърси офицера, но не намери нищо съществено, освен оръжието. Изправи се и огледа помещението. Вече бе забелязал, че освен обикновеното обзавеждане тук бяха монтирани и немалко прехвърлящи деформатори. Преброи ги. Бяха дванадесет.
Щом ги видя наредени до отсрещната стена, всичко започна да се изяснява. Оттук пращаха предсказателите на определените им кораби. Ставаше още по-просто, отколкото си бе представял. Нямаше излишни предварителни процедури. Офицерът пред люка пропускаше доброволците в кораба, после шишкото ги въвеждаше в залата и ги препращаше на разположение на бойната флота.
Изглежда останалите офицери и войници прекарваха дните си според обичайните правила в кораба и нямаха нищо общо със задачата тук. Минаваше полунощ и те вероятно се бяха унесли в сън.
Надеждата, че това е така, ободри Госейн още повече. Застана до вратата. Коридорът си оставаше все така пуст.
— Идва на себе си — предупреди го Лийдж.
Джилбърт се върна при дивана и зачака. Мъжът се размърда, седна и се хвана за ченето. Погледът му шареше от Госейн към Лийдж и обратно. Най-сетне промърмори заядливо:
— А бе, вие да не сте луди?
— Каква е числеността на екипажа? — попита го Госейн.
Другият го зяпна и се разсмя.
— Ама че си глупак! — За малко се отдаде на неудържимото си веселие. — Каква е числеността… — повтори присмехулно и тонът му се изостри: — Към петстотин сме. Хубавичко си помисли и се разкарай по-бързо от кораба!
Бяха горе-долу колкото предполагаше Джилбърт. Никога не натъпкваха много хора в космическите кораби, защото възникваха проблеми със запасите от въздух и храна. И все пак — петстотин войници…
— В спалните помещения ли са?
— Има осем спални — осведоми го офицерът. — И във всяка спят по шестдесет мъже. — Потри доволно ръце. — Шестдесет! — повтори с наслаждение. — Искаш ли да те заведа долу и да те запозная с тях?
Джилбърт се престори, че не долавя подигравката.
— Да, точно това бих желал.
Пръстите на Лийдж се вкопчиха в ръкава му.
— Всичко се замъглява — промълви тя.
Госейн кимна, но каза:
— Няма как. Иначе ще разбере какво се готвя да направя.
Тя се двоумеше.
— Твърде много са… Няма ли да ти е трудничко?
От думите й офицерът се оживи още повече. Стана и ги подкани:
— Ами да вървим.
— Как се казвате? — попита Джилбърт.
— Орелдон.
Госейн му посочи да излезе пръв в коридора. Когато стигнаха до въздушния шлюз, спря.
— Можете ли да затворите люка?
Пълното лице на офицера сияеше в показно добродушие.
— Добре, че ме подсети. Не ни трябват неочаквани посетители, докато не съм на поста си.
Веднага протегна ръка към контролното табло, но Госейн го възпря.
— Момент, моля. Предпочитам първо да проверя схемата. Нали разбирате, не горя от желание да включите сигнала за тревога.
Завъртя ключето на таблото и го отвори. Май имаше четири съединения в повече.
— Тези за какво са?
— Водят към залата за управление. Оттам също могат да отварят и затварят люка.
Джилбърт кимна и заключи таблото. Беше принуден да поеме този риск. Разбира се, че трябваше да има връзка и със залата за управление. Натисна решително бутона, дебели метални плочи се плъзнаха край отвора и го закриха с глух тропот.
— Имаш ли нещо против да поприказвам с колегата отвън? — обади се Орелдон.
Госейн тъкмо се чудеше как да постъпи с другия офицер.