— Какво ще му кажете?
— Ами, че съм затворил входа и може малко да си почине.
— Разбира се, ще внимавате какво говорите.
— Разбира се!
Госейн пак провери схемата и почака Орелдон да включи вътрешната комуникационна уредба. Усещаше, че офицерът е в състояние на таламусна възбуда. Щеше да се опива от собственото си чувство за хумор, докато не го отрезви шокът от осъзнаването на сполетялата го беда. Джилбърт щеше да бъде нащрек в този момент, за да реагира навреме.
Очевидно люкът не беше отворен постоянно, защото другият дежурен офицер не прояви никакво учудване.
— Ори, ти сигурен ли си, че не ти се е приискало да натиснеш онова маце, дето влезе току-що?
— За съжаление няма да ме огрее — каза Орелдон и прекъсна връзката. — Да не се увличаме в подобни разговори — подхвърли небрежно на Госейн. — Току-виж заподозре нещо.
Стигнаха до стълба и офицерът понечи да поеме надолу, но Джилбърт го спря.
— Накъде води?
— Как накъде? Към спалните помещения.
— А къде е залата за управление?
— А, ти нали не искаше да ходиш там. Тя е горе.
Госейн отвърна сериозно, че много се радва да научи това.
— И колко входа има към долната палуба?
— Четири.
— Надявам се — изрече Джилбърт любезно, — че ми казвате истината. Ако открия, че входовете са пет, този бластер може и да гръмне случайно.
— Само четири са, кълна се! — избълва Орелдон с внезапно одрезгавял глас.
— Хъм, доколкото виждам, има една тежка наглед врата, която може да прегради стълбището.
— Ти не очакваше ли да я видиш? — пак се подсмихна офицерът, възвърнал си доброто настроение. — В края на краищата космическите кораби се правят така, че цели сектори да бъдат изолирани при злополука.
— Е, тогава да я затворим, какво ще кажете? — подкани го Госейн.
Орелдон само изсумтя немощно. Не бе и помислял, че може да се стигне до това положение. Болнавата бледност на лицето му показа, че е дошъл моментът на стъписването. Той се озърташе безпомощно.
— Нали не си въобразяваш — изръмжа накрая, — че ще ти се размине безнаказано?
— Вратата — сдържано му напомни Джилбърт.
Офицерът постоя сковано на мястото си, после с нежелание пристъпи към стената. Дръпна плъзгащата се преграда, за да открие таблото и изчака неспокойно Госейн да провери схемата. Дръпна лостчето. Тази стоманена врата беше дебела някакви си пет сантиметра. Затвори се с тежък удар.
— Най-искрено се надявам — започна Джилбърт, — че е невъзможно да бъде отворена откъм долната палуба, защото иначе все ще намеря време да стрелям поне веднъж с този бластер.
— Заключено е оттук — намусено го увери Орелдон.
— Чудесно. Но да побързаме. Горя от нетърпение да видя заключени и останалите стълбища.
Офицерът все поглеждаше тревожно към страничните коридори, край които минаваха, но ако се надяваше да срещнат някого от екипажа, остана разочарован. В пълната тишина се чуваха само стъпките им. Никой друг не се появи.
— Май всички са си легнали — отбеляза Госейн.
Орелдон премълча. Погрижиха се никой да не излезе от долната палуба и чак тогава Джилбърт заговори отново:
— Значи остават двадесет офицери, като броим тебе и приятеля ти отвън. Нали така?
Орелдон само кимна. Вече гледаше малко изцъклено.
— И ако не съм забравил каквото знам от древната история, имало е стар обичай, породен от непостоянството в характера на някои хора, офицерските каюти в корабите да имат ключалка и отвън, за да бъдат затваряни обитателите им в извънредни случаи. Любопитен съм да узная дали и във флотата на Енро има подобни проблеми, както и дали за тях е намерено същото решение.
Нужен му беше само един поглед към лицето на пленника, за да разбере, че е познал.
Десет минути по-късно, без нито един изстрел, Госейн контролираше напълно положението в галактическия кораб.
Струваше му се, че стана твърде лесно. Опасенията му се засилиха, когато надникна в празната зала за управление. Побутна Орелдон да влезе преди него, застана насред залата и я огледа внимателно.
Явно екипажът се беше съвсем отпуснал, щом тук не дежуреше никой. Бодърстваха само двамата, които се занимаваха с предсказателите.
Твърде лесно… Като си припомни другите предпазни мерки на Следовника, не можеше да повярва, че неистина е завладял кораба.
Но поне така изглеждаше.