Още веднъж разгледа залата. Енергийният пулт се извиваше като внушителна подкова и беше разделен на три сектора — електричество, деформатори, атомен реактор. Госейн се зае първо с електричеството.
Натисна превключвателите, които задействаха движената от реактора турбина нейде из недрата на кораба. Олекна му. Запамети ли достатъчно контакти, ще може да освободи непоносима за живи същества енергия във всяко помещение и коридор. Помисли, че ако това е капан, измамата е твърде убедителна. Значи екипажът не подозира нищо.
И все пак още не беше доволен. Огледа пулта. Във всеки сектор имаше превключватели и датчици, чието предназначение можеше само да предположи донякъде. Не се тревожеше за електричеството и реактора — първото скоро щеше да контролира, а вторият беше неизползваем срещу него в ограниченото пространство на кораба.
Но оставаха деформаторите. Госейн смръщи вежди. Вече не се съмняваше, че тук е скрита опасността. Въпреки че и той имаше органичен деформатор в онова, което наричаше свой допълнителен мозък, засега не знаеше много за механичните устройства, използвани от галактическата цивилизация. В това беше уязвимостта му… и капанът, ако изобщо го имаше, можеше да щракне.
Стоеше потънал в размисъл между какви възможности трябва да избира, когато Лийдж каза:
— По някое време ще трябва и да поспим.
— Не и докато сме на Ялерта.
Основният план му беше почти ясен. Винаги имаше известна грешка, породена от разликата между съвършената еднаквост и подобието й до двадесетия знак след десетичната запетая, създавано от механичните деформатори. Измерена в пространство-времето, тя се равняваше на хиляда светлинни години на десет часа. Джилбърт вече допускаше, че и това е илюзия.
— Всъщност не става дума за скорост — започна да обяснява на Лийдж. — Един от сравнително най-ранните и всеобхватни постулати на не-А е, че пространството и времето не бива да се разглеждат поотделно. Аз стигнах до друг вариант на същата идея. Събитията се случват в различни моменти и разделеността им в пространството просто е част от представата, която възниква в съзнанието ни, щом се опитаме да възприемем разликата във времето. — Забеляза, че тя отново престана да го разбира. Вече говореше по-скоро на себе си: — Възможно е две събития да бъдат толкова свързани, че всъщност да не са отделни събития, независимо колко отдалечени са привидно или колко подробно са описани разликите им. От гледна точка на вероятността…
Усещаше, че е на прага на извънредно важно прозрение, далеч надхвърлящо мащаба на сегашните му проблеми. Гласът на Лийдж отвлече вниманието му.
— Какво смяташ да правиш?
Госейн пак пристъпи към пулта.
— Сега ще излетим с нормалните двигатели.
Уредите за управление много приличаха на онези в корабите, сновящи между Земята и Венера. От началното ускорение завибрира цялата конструкция на кораба, после то стана равномерно. След десет минути вече бяха извън атмосферата. След още двадесет и пет излязоха от сянката на планетата и слънцето грейна ослепително на екран в залата.
На друг се виждаше Ялерта — купа светлина, в която бе потопено огромно, тъмно, мъгляво кълбо. Госейн внезапно обърна гръб на гледката и погледна Орелдон. Когато му обясни какво ще прави, офицерът пребледня.
— Само не му казвай, че всичко е станало заради мен — примоли се той.
Джилбърт му обеща охотно. Но си каза, че ако военен съд на Най-великата Империя разследва някога как е бил завзет кораб У-381907, лесно ще установи истината.
Орелдон почука на вратата на капитанската каюта и след малко се върна, съпроводен от разгневен едър мъж. Госейн побърза да прекъсне сквернословията му.
— Капитан Фрий, ако някога се разкрие, че този кораб е бил завзет без нито един изстрел, може да платите с живота си. По-добре ме изслушайте.
Обясни, че иска да използва кораба не много дълго и капитанът се успокои достатъчно, за да вникне в подробностите. Както се оказа, Госейн си бе представял правилно възможностите на галактическите кораби. И след настройването на системите към далечна точка преходът можеше да бъде прекъснат, преди да стигнат до целта.
— Само така се добираме до планети като Ялерта — каза Фрий. — Насочваме се към следващата база на около хиляда светлинни години, после прекъсваме процеса.
Госейн кимна.
— Искам да отида на Горгзид, но ще прекъснете прехода на около един ден нормален полет оттам.
Както и очакваше, капитанът се стресна.