— На Горгзид ли! — Очите му се присвиха, мрачна усмивка изкриви устните му. — Там ще си намериш майстора. Е, да започваме ли? Ще трябва да направим седем скока, докато стигнем там.
Госейн не отговори веднага. Съсредоточи се в нервното излъчване на Фрий. Струваше му се не съвсем нормално, но това беше естествено. Имаше неравни емоционални изблици, обаче без готовност за решително действие. Увери се, че капитанът не таи кроежи и не се готви да го надхитри.
Още веднъж прецени положението си. Имаше устойчива връзка с електрическите схеми и атомния реактор на кораба. Беше способен да унищожи за миг всеки човек на борда. Не можеха да му сторят нищо.
Отхвърли колебанията, пое си дълбоко дъх и каза:
— Започваме още сега.
XII
В името на здравия разум, използвайте израза „и така нататък“. Когато казвате: „Мери е добро момиче“, не забравяйте, че Мери е не само „добра“. Тя е добра, мила, любезна и така нататък, което означава, че има и много други качества. Освен това си струва да помните, че според съвременната психология никой кротко „добър“ индивид не е непременно психически здрава личност.
Бе се напрегнал в очакване мигновената загуба на съзнание да бъде използвана в негова вреда.
Обърна се и каза:
— Доста бързо стана. Ние…
Преглътна останалите думи. Защото вече не се намираше в залата за управление на разрушителя.
На около сто и петдесет метра от него се виждаше контролен пулт, несравнимо по-голям от онзи, който гледаше само преди секунди. А прозрачният купол над него беше с такива размери, че за момент съзнанието на Госейн отказа да ги възприеме.
Смразен от прозрението, той сведе поглед към тялото си. Тънки костеливи ръце, кльощаво тяло в униформата на щабен офицер от Най-великата Империя.
Ашаргин!
Сътресението го зашемети така, че Джилбърт усети как тялото, което отново бе овладял, затрепери и омекна. Напъна се да преодолее слабостта му, но не можеше да пропъди отчаянието, щом си припомни, че собственото му тяло е в кораб У-381907.
Сигурно лежеше в несвяст на пода. Предположи, че в същата тази минута капитан Фрий и Орелдон са се справили с Лийдж и са пленили двамата натрапници. Всъщност, унило се поправи Госейн, това е станало на осемнадесет хиляди светлинни години оттук, значи и преди няколко дни според времето, отчитано на разрушителя.
Не биваше да забравя, че при прехвърлянето чрез уеднаквяване се появяваха разлики във времето.
Наложи се внезапно да осъзнае, че препускащите му мисли са прекалено бреме за крехкия Ашаргин, в чието тяло беше затворен отново. Огледа се с помътени очи и започна да се приспособява полека. Съвсем бавно, защото се опитваше да контролира не своята обучена и тренирана нервна система.
И все пак след малко умът му се проясни. Престана да трепери. Мина още минута в ритмични пристъпи на слабост, докато разбере какво е правил Ашаргин допреди малко.
Вървеше по коридор с група флотски адмирали. Вече беше изостанал от тях. Двама се спряха, озърнаха се и единият каза:
— Ваше превъзходителство, изглеждате зле.
Преди Госейн-Ашаргин да отговори, другият — висок и слаб старец, чиято униформа блестеше от знаците за ранг и наградите му — промълви иронично:
— Принцът не се чувства добре, откакто е при нас. Заслужава най-висша похвала, защото и в подобно състояние е толкова отдаден на дълга си.
Още преди да млъкне, Госейн-Ашаргин разпозна в него главния адмирал Палеол и това също помогна на нервната система на принца да се успокои.
Явно умовете им отново започваха да се съчетават на подсъзнателно равнище.
В този миг Джилбърт се смръзна. Ето че незнайният космически играч отново бе уеднаквил съзнанието му в чуждия мозък. Пак го принуждаваше да се приспособи възможно най-бързо.
Но този път искаше да владее положението. Никакви прояви на слабост. Трябваше да тласне Ашаргин до предела на силата му.
Настигна офицерите и спомените на принца от последната седмица започнаха да се редят пред мисления му поглед. Цяла седмица ли? Госейн се сепна за секунда, защото за него не бе изминало и денонощие. Опомни се веднага.
Тази седмица се оказа учудващо добра. Ашаргин не бе припаднал нито веднъж. Бе понесъл успешно представянето си пред щаба и се опита да наложи идеята си, че е тук само като наблюдател, докато не се получат нови заповеди от Енро. За човек, който загуби съзнание два пъти в присъствието на диктатора, това наистина беше постижение.