Още едно доказателство, че дори неуравновесена личност като принца реагираше благоприятно дори само след няколко часа под контрола на съзнание, овладяло не-А.
Бяха стигнали до входа на малка съвещателна зала. Госейн предположи (и паметта на Ашаргин потвърди), че ще присъстват само висшите офицери.
Точно тук беше мястото и времето да прояви новата воля на принца.
Влизаха още офицери през други врати, някои се появяваха и от клетките на деформатори, разположени трийсетина метра по-нататък. Гълчавата на поздравите и представянията не секваше.
Неколцина го изгледаха втренчено, когато се чу и неговото име. Но Госейн беше неизменно любезен с новодошлите. Изчакваше по-подходящ момент.
А и друго привличаше вниманието му.
Изведнъж осъзна, че просторното помещение, през което мина, беше командната зала на огромен боен кораб, при това на кораб, който и в момента участваше в сраженията в Шести декант.
Възползва се от кратката пауза в разговора и се обърна като омагьосан. Куполът се издигаше поне тридесет метра над главата му. През него искряха като скъпоценности звездите от централното ядро на галактиката.
Млечният път отблизо. Милиони от най-горещите и ослепителни звезди. Сред тази ненадмината красота бе пратил Енро своята флота. Сигурно вярваше, че тук ще се реши всичко.
Впечатленията на Ашаргин от гигантската битка през седмицата се заредиха още по-начесто. Хиляди кораби се уеднаквяваха едновременно в базата на планетарната защита на противника и прекъсваха процеса миг преди да достигнат целта.
И се устремяваха от мрака към обреченото небесно тяло. Атакуваха с по-големи сили, отколкото можеха да съберат околните звездни системи. Преодоляваха светкавично разстоянията, които иначе би трябвало да изминават за години. И винаги нападателите предлагаха на жертвата само един избор — да се предаде или да загине.
Ако водачите на планета или група от планети си позволяваха да подценят опасността, пороят от бойни глави буквално поглъщаше тяхната цивилизация. Взривовете бяха толкова мощни и съсредоточени, че в кората на планетата започваха верижни ядрени реакции.
Но повечето звездни системи се държаха по-разсъдливо. Появилата се за завладяване или унищожение флота оставяше окупационен корпус и без повече бавене се пренасяше към следващата твърдина на Галактическия съюз.
Всъщност не можеше и да има съпротива. Нямаше как Съюзът да събере по-голяма флота, за да се противопостави на нашествениците, защото никой не би успял да предвиди коя система ще бъде нападната следващия път. А и агресорите смазваха с невиждано умение пратените срещу тях сили. Сякаш винаги знаеха предварително точно каква защита трябва да преодолеят и където съпротивата беше най-яростна, срещу всеки кораб на защитниците се устремяваха поне десет от флотата на Енро.
За Ашаргин това беше някаква магия, но не и за Госейн. Предсказателите от Ялерта участваха в сраженията на страната на Най-великата Империя и нападнатите нямаха никакъв шанс.
Гласът на главния адмирал го изтръгна от осмислянето на скорошните събития:
— Принце, време е съвещанието да започне.
Седна с облекчение до дългата маса. Мястото му беше вдясно от Палеол. Огледа набързо съвещателната зала.
Не беше толкова малка, колкото му се стори отначало. Разбра защо се е заблудил. Космически карти заемаха три от стените. По всяка пъстрееха безброй светлинки. Забеляза под картите, на около три метра от пода, редици от квадрати, в които проблясваха и се сменяха числа. В един от квадратите червените цифри показваха 91 308. Докато Госейн се взираше в тях, числото стана 91 749 — най-голямата промяна от всички в редиците.
Очакваше от паметта на Ашаргин да изплува някакво обяснение, но научи само, че принцът не е влизал досега в тази зала.
Имаше квадрати във всякакви цветове — синьо и жълто, зелено и оранжево, сиво и розово, алено и виолетово. В някои числата бяха разноцветни. Вероятно позволяваха на опитния поглед да обхване значението на фактите веднага, но самите факти се променяха непрекъснато.
Госейн беше уверен, че множеството загадъчни непостоянни числа показват как се развива битката в Шести декант.
Струваше му огромно усилие да отклони погледа си, но се наложи, защото главният адмирал вече говореше.
— … а нашите проблеми — казваше слабият намръщен старец, — едва ли ще станат значително по-сериозни. Но аз ви събрах днес, за да ви предупредя, че вече има инциденти, които вероятно ще зачестяват. Например в седемнадесет случая не успяхме да уеднаквим нашите кораби с бази, чиито схеми бяха осигурени за нашия велик владетел от най-добрата разузнавателна система създавана някога. Ясно е, че някои от планетарните управници в паниката си са променили схемите. Във всеки случай, за който ми докладваха, корабите са доближили планетите, като са се уеднаквявали с по-далечна база и са прекъсвали процеса навреме. На тези системи не бе предложено да се предадат. Унищожихме ги безмилостно. Ще ви зарадвам, като ви съобщя, че и тези произшествия бяха предвидени от нашия велик владетел Енро Червения. Досегашната история не познава мъж, надарен с такава мъдрост, прозорливост и миролюбие.