Последната реплика бе подметната доста театрално. Госейн се взря поред в лицата на неколцина от седящите край него мъже, но те изразяваха само напрегнато внимание. И да им се виждаше странно, че командирът им нарича Енро „миролюбец“, не се издадоха.
А Джилбърт имаше за какво да се замисли. Значи широка шпионска мрежа бе осигурила на диктатора схемите на хиляди бази в Галактическия съюз. Като че съдбоносно съчетание от сили работеше съзнателно в полза на Енро. Само за няколко години се бе издигнал от наследствен господар на малка планетна система до галактическа власт. И сякаш за да бъде доказано, че и провидението е на негова страна, през същия период е била открита планетата на предсказателите, чиято дарба сега му осигуряваше огромно преимущество.
Вярно, с помощта на Следовника, който несъмнено имаше свои планове за бъдещето. Но това нямаше да спре войната.
— … Разбира се — продължи адмирал Палеол, — основните центрове на Съюза в този сектор не заличават схемите си. Изграждането на връзките чрез деформатори отнема немалко време, а и собствените им кораби ще се окажат откъснати от базите си, ако схемите бъдат променени. Въпреки това трябва да сме готови за вариант, при който все повече групи ще опитат да се спасят дори с цената на пълната си изолация. И някои от тях ще успеят. Но както знаете — продълговатото му лице се набръчка в хладна усмивка, — има и системи, където не можем да попаднем, като се уеднаквяваме с намиращи се отвъд тях бази. При планирането на тази кампания се постарахме първите удари да бъдат нанесени именно срещу такива планети. И подходът ни постепенно ще става още по-гъвкав. Ще импровизираме при необходимост. Понякога отделните ни ескадри ще открият, че могат да нападнат цели, които първоначално сме смятали за недосегаеми. Но за да бъдат използвани подобни благоприятни възможности, изисква се най-висока бдителност и от офицерите, и от всеки редови член на екипажите. — Усмивката изчезна от лицето на стареца, погледът му се плъзна по наредените край масата офицери. — Господа, с това почти изчерпах изложението си. Длъжен съм да ви кажа, че понасяме и тежки загуби. На всеки час активни операции губим по два флагмански кораба, единадесет крайцера, седемдесет и четири разрушителя и още шестдесет и два други кораба. Разбира се, данните са усреднени и в различните дни се променят значително. Но това не ги прави по-малко действителни, както ще ви убеди и бегъл поглед към информационните табла. Като цяло положението ни е чудесно. Най-голямото препятствие пред нас е необятността на самото пространство, както и фактът, че всяка отделна група от флотата има нужда от време за завоюването на поредната звездна система. И все пак вече разполагаме с математически модел за продължителността на кампанията. Общо — деветдесет и четири реални денонощия. Имате ли въпроси?
Мълчание. После в отсрещния край на масата се изправи един адмирал.
— Господин главен адмирал, питам се дали не бихме могли да чуем мнението и на принц Ашаргин.
Палеол стана бавно. Усмивката пак плъзна по иначе киселото лице.
— Принцът — изрече сухо — е при нас в ролята на личен пратеник от Енро. Помоли ме да ви предам, че засега се въздържа от коментари.
Госейн също се надигна от стола си. Целта му беше да предизвика връщането на Ашаргин на Горгзид, в щаба на самия Енро. Наглед най-добрият начин да постигне целта си беше да се намеси ненадейно.
— Казах това на главния адмирал вчера…
Запъна се при звука на високия тенор, излязъл от гърлото на принца. Наложи се и да се пребори с уплахата, сковала тялото на Ашаргин. Успя да хвърли поглед към Палеол, който бе вдигнал очи към тавана, но с такова изражение, че Госейн се увери колко правилна е догадката му. Побърза да продължи: