След последната дума тя се плъзна край него и се отдалечи бързо по коридора.
Госейн затвори вратата и я заключи. Не знаеше с колко време разполага, но такива случаи бяха скъпоценни, ако ще се занимава с промените в тялото на Ашаргин.
Иначе в плана нямаше нищо сложно. Ще остане в тази стая, докато Енро му заповяда да свърши нещо определено. И тогава ще откаже да се подчини.
Усещаше как изтръпна принцът от таящата се смъртна заплаха в тази мисъл. Но Госейн устоя на слабостта му и си каза ясно, за да укроти нервната система на другия: „Принце, всеки път когато действаш решително след задълбочен размисъл, ти затвърждаваш своята увереност, че си смел, независим и съобразителен.“
Естествено, опростяваше. Но това беше първата стъпка към по-висшите равнища в усвояването на не-А.
Първата му грижа беше да отиде в банята и да напълни ваната с гореща вода. Регулира температурата с термостата и преди да се съблече, върна се в спалнята да потърси някакво механично устройство, издаващо ритмичен звук. Не намери.
Беше неприятно, но можеше да измисли и заместител. Смъкна дрехите от себе си и когато ваната се напълни, остави кранчето да капе — нито твърде често, нито прекалено нарядко. Потопи се с принуда, защото за кльощавото тяло на Ашаргин водата беше изгаряща.
Отначало се задъха, но започна да привиква към горещината. Настани се удобно и се съсредоточи в ритмичното процеждане на водата.
Кап, кап, кап. Госейн се стараеше да не мига, впи поглед в светло петно малко по-високо на стената. Кап, кап, кап. Равномерен звук — като ударите на сърцето му. Туп, туп, туп… горещо, горещо, горещо. Толкова горещо, че всяко мускулче се отпускаше. Кап, кап, кап. Покой, покой, покой.
В историята на Земята е имало времена, когато ритмично падаща вода по темето на човек била използвана, за да го подлуди. Естествено, той нямаше как да подложи глава под капките — позата щеше да е твърде неудобна. Но принципът си оставаше все същият.
Кап, кап, кап. Служилите си с този похват китайски мъчители дори не подозирали какъв велик принцип е скрит в изтезанието. Жертвата полудявала, защото точно това очаквала да й се случи, защото все това й повтаряли. Човекът вярвал непоклатимо, че въздействието, на което е подложен, ще го доведе до безумие.
Но ако вярва, че ще укрепи здравия му разум, резултатът е не по-малко впечатляващ, само че в съвсем друга посока. Щом Джилбърт беше убеден, че така хилавото тяло ще стане по-здраво, ритъмът пак помагаше. Кап, кап, кап. Да се отпусне… толкова е лесно да намери покой. В някои земни болници, където докарвали пациентите сгърчени от психически или телесни страдания, първата стъпка към оздравяването била да ги потопят в горещата вана. Само че ако процесът не бъде продължен с други средства, напрежението се възвръща бързо. Жизненоважна беше убедеността — гъвкава, практическа убеденост, която се променяше спрямо твърде изменчивия свят, но в същността си оставаше незаличима. Госейн я имаше. Ашаргин — не. Прекалено много бяха неуравновесените процеси в слабото му тяло. Годините, прекарани в страх, бяха направили мускулите му меки, бяха изцедили енергията и спрели нормалното му развитие.
Минутите бавно се точеха. Джилбърт усещаше, че задрямва. Беше толкова удобно и уютно в топлата вода, в тази утроба от топлина, в която се е породил и самият живот. Връщаше се към сгретите от слънцето морета в началото на всички неща, към лоното на Великата майка… и се носеше с бавния пулс на сърцето, все така обзето от тръпката на новото битие.
Чукане по вратата на банята го накара да осъзнае лениво къде се намираше.
— Да?
— Енро се обади току-що. — Гласът на Нирена беше задавен от безпокойство. — Иска незабавно да отидеш при него.
Госейн веднага усети как се свиха мускулите в тялото на Ашаргин.
— Добре.
— Принце — настоя жената, — той каза съвсем недвусмислено, че трябва да побързаш.
Джилбърт си кимна. Чувстваше се ободрен, макар и да не успяваше да потисне напълно тревогата на Ашаргин. Но докато излизаше от ваната, в съзнанието му не бяха останали никакви съмнения.
Настъпи моментът да се опълчи срещу Енро.
Облече се без припряност и излезе от спалнята. Нирена го чакаше в дневната. Щом я видя. Госейн се подвоуми. Нито за миг не забравяше особената дарба на диктатора да вижда и чува през непроницаеми стени. И все пак искаше да й зададе един въпрос. Трябваше да говори по-заобиколно.