Решението му хрумна почти веднага.
— Имате ли указател на двореца?
Тя отиде безмълвно до видеофона в единия ъгъл и се върна със светеща, тънка и гъвкава плака. Подаде му я и каза:
— Местиш плъзгача отстрани и ще можеш да се ориентираш на кой етаж и точно къде е човекът, когото търсиш. Списъкът е на гърба. Данните се обновяват автоматично.
Той нямаше нужда от списъка, защото вече знаеше кого иска да открие. С неуловимо бързо движение на пръстите бутна плъзгача срещу името на Рийша. Постара се да прикрие движението, доколкото можеше.
Вероятно Енро „виждаше“ и през ръце със същата лекота, с която мисленият му поглед проникваше през стените, но дарбата му все имаше някакви предели. Госейн разчиташе на бързината си.
Мигновен поглед му стигна да получи необходимата информация, после бутна плъзгача към името на Секох. Още миг и Джилбърт небрежно върна плъзгача в началното положение. Върна плаката на Нирена.
Чувстваше се превъзходно невъзмутим. Дори тялото на принца бе преминало в състояние на пасивен покой. Нервната система на Ашаргин приемаше предстоящите нелеки изпитания с относително хладнокръвие, което му вещаеше добро бъдеще.
— Желая ти късмет — каза Джилбърт на Нирена.
Потисна желанието на принца да й каже къде отива. Не че и Енро нямаше да узнае след няколко минути. Но Госейн допускаше, че ще опитат да го спрат, ако разберат твърде рано накъде се е запътил.
Той излезе в коридора и закрачи бързо към стълбата, качи се на следващия етаж, но не се насочи още по-нагоре — към покоите на Енро. Вместо това зави надясно и след малко вече го въвеждаха в жилището на жената, която доскоро познаваше под името Патриша Харди. Надяваше се на диктатора да му е любопитно да чуе какво толкова имат да си кажат неговата сестра и принц Ашаргин и че това ще го възпре от незабавна груба намеса.
Когато Госейн-Ашаргин влезе след лакея в просторната приемна, видя Елдред Кранг до прозореца. Венерианският детектив се обърна към посетителя и се взря преценяващо в него.
Гледаха се мълчаливо. Джилбърт си каза, че за него е по-важно да се срещне с Кранг, отколкото за Кранг да разговаря с принца.
Добре разбираше положението му. Този последовател на не-А бе проникнал във вражеската твърдина под предлог, че се омъжил за сестрата на владетеля на Най-голямата Империя. Стъпил на тази не особено устойчива опора (вероятно и не подозираше, че виси на косъм, защото не знаеше възгледите на Енро за брака между брат и сестра), той явно се готвеше да провали плановете на диктатора.
Точно как ще го направи беше само въпрос на стратегия. Но пък хората биха имали още по-сериозно основание да се чудят как принц Ашаргин възнамерява да се противопостави срещу все същия тиран. Госейн се опитваше да преодолее пречките, като разчиташе на дръзко неподчинение, съдържащо в себе си съвсем логичен план.
Не се съмняваше, че Кранг ще прояви не по-малко безогледна храброст, ако се наложи. Изобщо не би дошъл тук, ако не вярваше, че присъствието му може да наклони везните.
Венерианецът заговори пръв.
— Предполагам, че искате да се срещнете с горгзина Рийша.
Назова я с титлата на владетелка от родната планета на Енро.
— Да, имам голямо желание да говоря с нея.
— Вероятно знаете, че аз съм съпруг на горгзината. Надявам се, че не възразявате да кажете първо на мен какво ви води при нас.
Госейн всъщност беше много доволен. Дори самият вид на Кранг бе го ободрил значително. Детективът беше толкова умел в насочването на събитията според волята си, че дори присъствието му тук отчасти доказваше — нещата не вървят толкова на зле.
— Е, какво ви мъчи, принце? — подкани го Кранг.
Госейн описа откровено участта на Ашаргин и накрая каза:
— Решен съм да подобря положението на принца в двореца. Досега към него са се отнасяли по непростимо унизителен начин. Бих се радвал, ако мога да разчитам на добрината на горгзината да смекчи отношението на негово превъзходителство.
Кранг кимна сериозно.
— Ясно. — Дръпна се от прозореца и покани Госейн да седне. — Всъщност не бях се замислял за вашето място в цялостната картина. Доколкото чух, вие сте приемал покорно оскърбителната роля, отредена ви от Енро.
— Както виждате — и както Енро вероятно се е досетил — принцът настоява да се държат с него подобаващо за ранга му, поне докато е жив.
— Това, че говорите за себе си в трето лице, ми се струва особено любопитна подробност — промълви венерианецът, — а и споменахте интересно условие — „поне докато е жив“. Ако държите твърдо на скрития в тази фраза смисъл, принцът може… хъм, и да си извоюва по-достойно отношение от страна на горгзида.