Това беше своеобразно одобрение — предпазливо, но несъмнено. Съдържаше и намека, че диктаторът почти сигурно подслушва разговора, така че истинската размяна на послания ставаше на по-изтънчено словесно равнище. Кранг се поколеба, но продължи:
— Съмнително е, че моята съпруга ще ви бъде кой знае колко полезна като посредник. Тя се противопоставя категорично и безусловно на водената от нейния брат завоевателна война. — Важна информация и ако се съдеше по лицето на Кранг, споделена напълно съзнателно. — Естествено, като неин съпруг аз също съм безрезервен противник на тази война.
За миг прозрението сякаш заслепи Госейн. Ето как се проявяваше тяхната дързост, толкова различна от неговата, но пък опираща се на особената връзка между Патриша и Енро. Джилбърт веднага се усъмни, че в подхода им се съдържа същият недостатък, както и в неговия план за съпротива. Как ли щяха да го преодолеят? Избра какъв въпрос да зададе.
— Струва ми се — започна бавно, — че като избирате такава позиция, вие и горгзината сериозно сте ограничили свободата си на действие. Или греша?
— Донякъде. В тази звездна система признатите права на моята съпруга са почти равни с тези на Енро. А негово превъзходителство държи извънредно много на традициите, обичаите и навиците на своя народ, затова никога не се е опитвал да променя който и да е от местните закони.
Още информация. Вписваше се в картината. И в плана на Госейн. Канеше се да заговори, но забеляза, че Кранг гледа някъде зад него. Обърна се и видя, че Патриша е влязла в приемната. Тя се усмихна, когато погледите им се срещнаха.
— Слушах ви от съседната стая. Надявам се, че не ви е неприятно.
Госейн я увери, че няма нищо против. Настъпи тишина. Беше като омагьосан. Патриша Харди, тоест горгзината Рийша, сестра на Енро. Младата жена, която на Земята се представяше за дъщеря на президента Харди. С такъв опит в тайните и заговорите, че всеки трябваше да се съобразява с нея. И най-радващото от всичко — доколкото му беше известно, тя нито за миг не се бе колебала в подкрепата си за не-А и Галактическия съюз.
Струваше му се, че тя непрекъснато се разхубавява. Не толкова висока като Лийдж, но по-гъвкава и издръжлива. В сините й очи се четеше същият навик да повелява като в сивите очи на предсказателката. Не можеше да се отрече, че и двете жени са привлекателни. Но с това приликите свършваха.
Патриша просто излъчваше сила на волята. Може би още незряла, но у другата жена липсваше напълно. Госейн си каза, че вероятно това се дължи на произхода на Рийша и на начина на живот, с който бе свикнала Лийдж. Сигурно беше важно. Но имаше и още нещо. Предсказателката се носеше по течението. Докато виждаше бъдещето си, не й се налагаше да преследва упорито някакви цели. Дори ако беше способна да се промени, щом като вече знаеше, че не може да разчита напълно на дарбата си, щеше да мине много време, докато се откаже от вкоренената си нагласа.
Кранг наруши мълчанието.
— Принце — каза с явно дружелюбие, — мисля, че мога да разсея вашите недоумения за брака ви с Нирена. Моята съпруга научи за разговора от миналата седмица и не се усъмни изобщо, че каквато и да е връзката ви с дамата, ще бъде веднага узаконена от църквата.
Патриша се засмя тихо.
— Дори не помислих, че може да има и скрити от очите подводни течения.
Госейн кимна. Не му беше весело. Допускаше, че тя знае добре какви са намеренията на брат й спрямо нея, но ги пренебрегва. Струваше му се, че Патриша пропуска още някои скрити подробности. Енро несъмнено още се надяваше на официален брак с нея, иначе не би се постарал тя да не научи колко малко означава за него сегашното й положение, както и отношението на принца и Нирена към натрапената им връзка. Неговото лицемерие позволяваше да се надникне дълбоко и в характера, и в целите му.
— Вашият брат — изрече Госейн гласно, — е забележителен човек… Предполагам, че би могъл да ни слуша и в момента, ако такова е желанието му.
— Историята на неговата дарба е любопитна — каза Патриша и Джилбърт, който я наблюдаваше внимателно, се досети, че тя иска да сподели с него нещо важно. — Нашите родители бяха или твърде религиозни, или особено изобретателни. Решиха, че мъжкият наследник на династията Горгзид ще прекара първата година от живота си в Криптата при Спящия бог. Реакцията на народа беше извънредно враждебна и само след три месеца Енро бе изваден оттам и събуден. Оттогава животът му протичаше нормално. Едва към единадесетата му година започна да се проявява неговата способност да вижда и чува ставащото на далечни места. Естествено, родителите ни веднага сметнаха, че това е дар от самия бог.