— А какво мисли Енро?
Не чу отговора. В съзнанието му нахлуха спомени на Ашаргин — дочути оттук-оттам разкази, докато е бил роб в храма.
Всеки твърдеше нещо различно от другите. На свещениците се позволяваше да съзрат бога само при посвещаването им в сан. И виждаха какво ли не — старец, дете, петнадесетгодишен юноша, бебе… Впечатленията им изобщо не съвпадаха.
Госейн си позволи да отдели само миг, за да осмисли мълвата. Не му се видя особено важно дали наблюдателите са попадали под хипнотично въздействие или са станали жертва на измама чрез някакво механично устройство. Нещо друго го стъписа така, че той едва не се свлече от креслото си — подробностите от всекидневното съществуване на Спящия бог. Винаги се намираше в безсъзнание, но го хранеха и поддържаха живота му сложни машини. Цялата йерархия от служители в храма бе организирана да обслужва именно тези машини.
Смая го сравнението — по същия начин се поддържаха и различните тела на Госейн.
Напрегна се от тази мисъл. Дълги секунди идеята му изглеждаше твърде фантастична, за да се примири с нея. Тяло на Госейн тук, в средището на Най-великата Империя… Опазено от всякакви опасности чрез мощта на непоклатима езическа религия.
— Време е за обяд — напомни Кранг. — Мисля, че се отнася за всички ни. Енро не обича да чака.
Обяд! Джилбърт се сети, че трябва да е минал час, откакто владетелят е заповядал той да се яви пред него. Достатъчно, за да посее семената на търсената криза.
Самият обяд мина в пълно мълчание. Съдовете и приборите бяха отнесени, но Енро не стана, с което принуди и останалите да не помръднат от местата си. Едва сега диктаторът се вторачи право в Госейн-Ашаргин — мрачно и враждебно.
— Секох — каза, без да се обърне към йерарха.
— Да? — побърза да се обади свещеникът.
— Погрижи се да донесат детектор на лъжата. — Стоманеният поглед не се отмести нито за миг от лицето на Джилбърт. — Принцът си изпроси това разследване и аз с удоволствие ще изпълня желанието му.
Енро съвсем правилно описа обстоятелствата, но Госейн би променил една дума — очакваше разследването. Ето че го дочака.
Диктаторът не остана дълго на стола си. Щом датчиците на детектора бяха прикрепени към дланите на Госейн-Ашаргин, той се изправи и плъзна поглед по седящите около масата. С жест им показа, че трябва да останат.
— Ще се занимаем с нещо твърде интересно — започна той. — Преди седмица наредих да доведат принца в двореца. Бях стъписан от неговия вид и поведение. — За миг устните му се изкривиха в гримаса. — Явно страдаше от силно чувство за вина. Предполагам, защото неговият род не оправда очакванията на населението на Най-великата Империя. Беше изнервен, неспокоен, срамежлив, почти онемял. Накратко — жалка гледка. Повече от десет години е бил откъснат от делата на тази планета и на цялата галактика.
Енро помълча, очите му блестяха. Продължи със същия сериозен тон.
— Но още първата сутрин тук прояви няколко пъти несъвместими с характера си прозорливост и ум. През седмицата, която прекара във флагманския кораб на адмирал Палеол, той се е държал почти както бихме могли да очакваме, ако си припомним досегашния му живот. Но през последния час там поведението му се променило рязко още веднъж и той отново показал осведоменост, която е нямало как да придобие. Между другото изпратил и следното съобщение до разрушител У-381907. — Извъртя се бързо към един от стоящите наблизо секретари и протегна ръка. Веднага му бе подадено листче.
Докато Госейн слушаше Енро да чете съобщението, всяка дума отново му изглеждаше крайно уличаваща. Както и очакваше. Един диктатор, най-могъщият повелител в галактиката, бе отложил всички свои дела, за да се занимава с човек, когото бе смятал за обикновена пешка в играта си.
Нямаше значение дали невидимият друг играч, уеднаквил съзнанието на Госейн в мозъка на принц Ашаргин, бе предвидил подобна криза. Може би и самият Джилбърт не представляваше нищо повече от пешка, движена по чужда воля, но доколкото зависеше от него, насочваше събитията по свое желание.
Енро заговори още по-мрачно.
— Нито адмирал Палеол, нито аз се сетихме веднага каква задача е възложена на този кораб. Засега няма да кажа нищо за нея. Накрая установихме точно кой е корабът и ми се стори невероятно принц Ашаргин изобщо да е чувал за него. Задачата е строго секретна и извънредно важна и макар че нямам намерение да я обсъждам, мога да кажа на принца, че неговото съобщение не е било предадено.