Госейн не беше склонен да повярва толкова лесно.
— Роботът-комуникатор във флагманския кораб го изпрати още докато бях там — изрече бързо.
Едрият мъж сви рамене.
— Принце, не ние попречихме да бъде изпратено. От разрушителя не потвърдиха получаването му. Всъщност вече няколко дни не успяваме да се свържем с У-381907 и се опасявам, че се налага да изисквам от вас напълно откровени отговори на няколко въпроса. Разрушителят ще бъде заместен на Ялерта от голям линеен кораб, който обаче ще стигне там едва след месец.
Двете новини предизвикаха противоречиви чувства у Госейн. Беше немалко завоевание други предсказатели да не се присъединяват към флотата на диктатора. Но разрушителят…
— Къде може да се изгубил? — попита той.
Сети се за Следовника и се разтревожи. След малко реши, че положението не е толкова страшно. Вярно, че Следовника често не успяваше да предвиди събития, свързани с Джилбърт Госейн, но това се случваше, само когато допълнителният му мозък беше в активно състояние. В момента изглеждаше по-вероятно да знае къде е Госейн.
Само че разсъжденията на Джилбърт спряха дотук. Не виждаше никакви причини Следовника изведнъж да започне да крие от Енро къде е разрушителят. Взря се в диктатора с нетрепващ поглед. Време беше да нанесе следващия удар.
— Нима Следовника не знае нищо за кораба?
Енро тъкмо отваряше уста, но зъбите му изтракаха. Зяпна Госейн объркано.
— Значи си научил за Следовника — промърмори след малко. — Край на увъртанията. Сега детекторът на лъжата трябва да ни покаже какви мисли ти се въртят из главата.
Натисна бутона.
Всички мълчаха. Дори Кранг, който разсеяно човъркаше остатъците от храната в чинията си, остави вилицата на масата. Секох се мръщеше умислено. Устните на Патриша се кривяха едва забележимо, докато се взираше в своя брат. Накрая тя се реши да заговори.
— Енро, не се дръж толкова театрално.
Едрият мъж се извъртя към нея. Очите му се присвиха, лицето му потъмня от гняв.
— Млъкни! — каза грубо. — Нямам нужда от поученията на жена, опозорила брат си.
Тя само сви рамене, но се намеси Секох.
— Ваше превъзходителство — натърти тежко, — редно е да проявявате по-голяма сдържаност.
Енро се загледа в свещеника и за миг грозна гримаса сгърчи лицето му. Госейн почти очакваше диктаторът да удари църковния йерарх.
— Отдавна си падаш по нея, а? — озъби се Енро.
— Вашата сестра — спокойно каза Секох, — е съвладетелка на Горгзид и равна на вас пред Спящия бог.
Енро прокара пръсти през рижата си коса и разтърси глава като млад лъв.
— Секох, понякога създаваш впечатлението — промълви присмехулно, — че самият ти си Спящия бог. Твърде опасна илюзия.
Свещеникът изрече невъзмутимо:
— Аз съм носител на властта, поверена ми и от държавата, и от църквата. Нито повече, нито по-малко.
— Аз съм държавата — студено го сряза диктаторът.
— Май вече съм чувал подобни слова — обади се Госейн.
Привидно никой не чу забележката му. За пръв път го споходи съмнението, че присъства на разгара на отдавнашен сблъсък. Вниманието му се изостри.
— Вие и аз — произнесе йерархът със звънлив глас, — държим чашата на живота само един мимолетен миг. Когато допием последната капка, спускаме се в тъмата… Но държавата остава.
— Управлявана от моя плът и кръв! — свирепо изрече Енро.
— Може би… — някак разсеяно каза Секох. — Ваше превъзходителство, ще подхранвам пламъците на изгарящата ви мания само докато постигнем пълна победа.
— А после?
— После храмът ще ви призове.
Устните на Енро помръднаха, от лицето му изчезна всякакво изражение, но после се озари от хитра усмивка.
— Умно си го измислил, а? Тъй значи — храмът ще ме призове и ще стана послушник. Възможно ли е да има значение, че ти определяш кой да бъде призован?
Свещеникът каза кротко:
— Когато Спящия бог не одобри някоя моя дума или постъпка, ще зная това.
Диктаторът не криеше присмеха си.
— Ще знаеш… Предполагам, че веднага ще те извести и ти също тъй бързо ще ни осведомиш, нали?