— Заяжданията ви не ме засягат, ваше превъзходителство. Започна ли да злоупотребявам с ранга си за собствена изгода, Спящия бог няма да търпи дълго такова светотатство.
Енро се поколеба. Лицето му вече не руменееше и Госейн долови, че повелителят на една трета от галактиката усеща на колко опасна почва е стъпил.
Не се учуди. Хората винаги се чувстваха обвързани с родните си места. Въпреки всички завоевания на Енро, въпреки че думата му беше безпрекословна заповед за деветстотин хиляди бойни кораба, тласкаха го обичайните подбуди на човешката нервна система.
Разбира се, у него някои бяха изродени до степен на пълна загуба на приликата с човешкото. Но този мъж някога е бил момче, родило се на Горгзид. Връзката е била толкова силна, че е пренесъл столицата на Най-великата Империя на своята планета. Такъв човек едва ли би си позволил да оскърби нехайно религията, чиито догми са се просмукали и в кръвта му.
Догадката на Джилбърт бе потвърдена веднага. Енро се поклони на Патриша, макар и с оттенък на подигравка в жеста.
— Сестро, най-почтително моля за прошка. — Внезапно пак се обърна към Госейн-Ашаргин. — Кои са онези двамата в разрушителя?
Настъпи моментът на изпитанието.
Джилбърт не се забави с отговора:
— Жената е предсказателка, незначителна личност. Името на мъжа е Джилбърт Госейн.
Плъзна небрежно погледа си по Кранг и Патриша, когато изрече толкова познатото им име. Важно беше да не издадат с нищо, че са го чували и преди.
Каза си, че те понесоха много добре сътресението. Взираха се все така внимателно в лицето му, но без нито следа от изненада.
Енро се занимаваше с детектора на лъжата.
— Някакви коментари?
Последвалата пауза продължи много тягостни секунди. Накрая машината изрече предпазливо:
— Информацията е вярна, поне в този си вид.
— А още какво е необходимо да научим? — остро попита владетелят.
— Има объркване.
— За какво се отнася?
— За самоличността. — Изглежда детекторът прецени отговора си като недостатъчен и повтори: — Има объркване.
Не се чу нито звук повече.
— Ах, да му се… — избухна Енро, но се запъна. — Объркването свързано ли е с двамата в разрушителя?
— Не — веднага отвърна машината. — Тоест… — продължи със запъване, — … не съвсем. — Добави по-уверено: — Ваше превъзходителство, този мъж е Ашаргин и в същото време не е. Той… — Отново пауза и после немощното: — Следващият ви въпрос, моля.
Патриша се кискаше. Прозвуча крайно неуместно. Нейният брат я смрази със страшен поглед и изсъска яростно:
— Кой идиот домъкна тук повреден детектор? Веднага донесете друг!
След свързването на втората машина, отговорът й на въпроса му гласеше:
— Да, това е Ашаргин. — Пауза. — Тоест… изглежда, че е той. — И завърши с вече втръсналото: — Има объркване.
Вече имаше объркване и у диктатора.
— Та това е нечувано!… — Побърза да се овладее. — Все едно, ще разнищим тази загадка. — Вторачи се в Ашаргин. — Я да се занимаем пак с мъжа и жената в разрушителя. Доколкото разбирам от твоето съобщение за капитан Фрий, те са пленници. Така ли е?
— Правилно — кимна Госейн.
— И искаш да бъдат доведени тук. Защо?
— Предположих, че ще желаете да ги разпитате.
Енро отново го погледна озадачено.
— Не разбирам как би могъл да се надяваш, че ще използваш някого срещу мен, ако попадне напълно във властта ми. — Обърна се към машината. — Е, какво? Той истината ли каза?
— Имате предвид дали е искал да бъдат доведени тук? Да. А относно възможното намерение да ги използва срещу вас… Объркано е.
— Как така?
— Той мисли, че мъжът от кораба вече е тук, мисли и за Спящия бог… и всичко това е свързано по някакъв начин с Ашаргин.
Секох използва мълчанието на зашеметения Енро.
— Ваше превъзходителство, позволявате ли да задам въпрос на принц Ашаргин?
Диктаторът само кимна.
— Принце — каза свещеникът, — имате ли представа за същността на това объркване?
— Да.
— Какво е вашето обяснение?
— Често се случва да бъда осенен, напътстван и насочван от Спящия бог.
„Хайде сега, много доволно си каза Госейн, машината да ме опровергае, ако може!“
Енро се разсмя. Това беше смях на човек, който е настръхнал и изведнъж разбира, че се е сблъскал с нещо нелепо и жалко. Тръшна се на стола си до масата, скри лице в шепите си и продължи да се кикоти. Когато най-сетне вдигна глава, очите му се бяха насълзили.