Дойде време и да преговарят.
Госейн усещаше трупащото се напрежение в тялото на Ашаргин. Щеше му се да облекчи малко изопнатите нерви на принца. Хрумна му да погледне към Кранг, Патриша или Секох, за да провери как реагират на разговора.
Потисна желанието си. Енро направо беше забравил, че в залата има и други хора. Нямаше да е особено благоразумно, ако го разсееше.
— Искам разрешение да се обаждам на когото и да било в галактиката по всяко време на денонощието. Разбира се, вие можете да подслушвате или да поверите това занимание на свои агенти.
— Разбира се — съгласи се диктаторът с насмешка. — Друго?
— Искам пълномощия да използвам по свое желание който и да е прехвърлящ деформатор в границите на Най-великата Империя.
— Радвам се, че Империята ти стига засега… Продължавай.
— Искам пълномощия да поръчвам всякакво оборудване от управлението по резерва. — Госейн добави бързо: — Естествено, без оръжия.
— Виждам, че това може да се проточи до безкрайност — промърмори Енро. — А какво предлагаш в замяна на тези фантастични искания?
Джилбърт насочи отговора си не към червенокосия мъж, а към детектора на лъжата.
— Изслуша всичко досега. Говорих ли искрено?
Сигналните светлини на машината едва премигваха. Отново имаше дълга пауза.
— Убеден сте във всичко, което казвате. Донякъде. Извън това има объркване, свързано с…
— Със Спящия бог ли? — подсказа Госейн.
— Да, но от друга страна — не.
Джилбърт се обърна към Енро.
— С колко въстания се борите на планети в Най-великата Империя, където се произвежда особено важно военно оборудване?
Диктаторът го изгледа кисело и накрая отвърна:
— Повече от две хиляди и сто са.
— Едва три процента от световете ви. За какво се тревожите тогава?
Тези думи противоречаха на целите на Госейн, но той искаше да изкопчи още информация.
— Някои — започна Енро откровено, — са извънредно важни в технологично отношение, колкото и да са малко на брой.
Точно каквото искаше да чуе.
— Срещу това, което поисках от вас, готов съм да направя обръщения по радиото в подкрепа на вашата агресия. Не знам доколко ще повлияе името на Ашаргин за овладяване на положението в Империята, но се поставям изцяло на ваше разположение. Ще ви сътруднича, докато не решим друго. Това искате от мен, нали?
Едрият мъж се изправи.
— А сигурен ли си — каза гневно, — че няма да се сетиш за още някое свое желание?
— Да, имам едно.
— Слушам те.
Госейн пренебрегна злия присмех в гласа на другия.
— Отнася се за моята съпруга. Вече няма да ви прислужва в банята.
Дълго мълчание. После един юмрук се стовари мощно по масата.
— Разбрахме се! — изръмжа Енро. — Искам първата ти реч още днес следобед.
XIV
В името на здравия разум, използвайте кавички. Например, „съзнателно“ и „несъзнателно“ са полезни описателни термини по отношение на психиката, но все още предстои да бъде доказано, че самите понятия отразяват правилно равнището на „процесите“ в събитията. Те представляват карти на територия, за която може би никога няма да разполагаме с точна информация. В не-А обучението на индивидите е особено важно да се помни множественото значение на думите, които човек чува или казва.
Госейн се върна в апартамента на Нирена в късния следобед. Младата жена седеше до масата и пишеше. Щом той влезе, тя остави заниманието си, стана и се премести в голямо кресло. Сякаш потъна в него и се вторачи в принца с нетрепващ поглед на сивите си очи.
— Значи ни остават два месеца живот — каза накрая.
Госейн-Ашаргин се престори на учуден.
— Толкова много?
Не се остави да бъде въвлечен в този разговор. Нямаше значение какво и от кого бе чула тя за станалото в трапезарията на Енро. Съжаляваше я, но засега нейната съдба още не зависеше напълно от него. Когато един владетел можеше да заповяда на жена да стане нечия любовница или съпруга само заради разговор, продължил половин минута, всякакви опиращи се на разсъдъка очаквания бяха безсмислени. Единствената грешка на Нирена всъщност беше, че принадлежеше към род от старото дворянство, значи от доверието на Енро винаги щеше да я дели пропаст.
И отново тя наруши мълчанието.
— Сега какво ще правиш?
Джилбърт си задаваше същия въпрос, но му бе твърде трудно да си отговори, защото всеки момент можеше пак да се върне в собственото си тяло.