Но ако остане тук още няколко дни? Тогава какво? Можеше ли да се заеме с нещо, което по-късно да се окаже полезно за Ашаргин или за Госейн?
Мъчеше го неизвестността за Венера. Дали поне някои от венерианците вече бяха отпътували от планетата? Изобщо подозираха ли какво става?
Беше убеден, че е крайно време да хвърли един поглед на Спящия бог, но това означаваше да измоли разрешение от Секох.
Спря, когато стигна до третата задача в своя списък — обучението на Ашаргин. Обърна се към Нирена.
— Напоследък поизмъчих принца и мисля, че е най-добре да му дам отдих поне за час.
— Ще те повикам, когато мине един час — обеща Нирена толкова сърдечно, че Госейн я изгледа сепнато.
Щом влезе в спалнята, той настрои вграденото в стената записващо устройство да повтаря триминутен словесен ключ за отпускане и се настани по гръб на леглото. През следващия час не се унесе в истински сън. Постоянно долавяше като смътен фон гласа на Ашаргин, произнасящ все същите няколко изречения.
Остави съзнанието си да разнищва кротко най-болезнените спомени на принца от затворничеството му. Щом стигнеше до някое произшествие, засегнало го тежко, започваше безмълвен разговор с по-младия Ашаргин. Превръщаше всичко в съвсем правдоподобно преживяване, сякаш на петнадесет, шестнадесет или двадесет години наследникът на династията Ашаргин има до себе си жив събеседник. По-възрастният говореше с принца във всеки миг, когато той е бил подложен на нараняващи духа му въздействия.
От позицията на по-зрялото разбиране неуморно го убеждаваше, че трябва да погледне на болезнените случки не като изплашен юноша. Уверяваше го, че страхът от болката или от смъртта е преодолим и че всичко, което някога го е потискало непоносимо, вече няма особено значение. Вдъхваше му увереност, че занапред ще разбира все по-добре подобни сътресения и никога повече не би се оставил да го смажат.
Още един набързо стъкмен урок по не-А. Но това основано на научни методи самолечение във всички случаи даваше добри плодове.
— Отпусни се — подканяше гласът утешително.
Съчетана с мислената беседа, думата означаваше: „Освободи се от напрежението, трупано през целия ти живот. Пречисти нервната си система от всички тези страхове, съмнения и малодушие“.
Резултатът не зависеше от сляпа вяра в нещо, което непременно ще се случи, макар че убедеността го правеше още по-впечатляващ. Само че имаше твърде много потиснати от съзнанието спомени, които трябваше умело да се извлекат на светло, за да бъде приложено лечението и към тях.
Принцът нямаше да намери спокойствие за един ден.
И все пак докато Нирена почука тихо на вратата, Госейн-Ашаргин не само бе отдъхнал като след един час дълбок сън, но и се бе подложил на психоаналитична промяна в нагласата, която при тези обстоятелства не би могъл да постигне по друг начин.
Стана от леглото освежен, готов за действие през вечерта и нощта.
Дните отминаваха, а оставаше въпросът как да узнае нещо за Венера.
Разполагаше с няколко възможности. Но при всеки план стигаше до необходимостта да намекне на бъдещия си събеседник какво би искал да научи, а Енро вероятно щеше да прозре смисъла на намека не по-трудно от човека, към когото е отправен.
Не можеше да поеме такъв риск, преди да изчерпи всички други уловки.
На четвъртия ден Госейн вече се поддаваше на тревогите си. В тялото на Ашаргин се чувстваше откъснат от събитията и въпреки уж дадената му „свобода“, не можеше да направи точно това, от което се нуждаеше най-много.
Само овладелите не-А венерианци бяха способни да възпрат Енро и предсказателите. Поне той си мислеше, че е така, доколкото разбираше положението. Но предполагаше, че те още са изолирани на своята планета и не могат да предприемат нищо. Всеки момент ги заплашваше заповед за унищожение, издадена от един диктатор, който без да трепне бе наредил превръщането в атоми на стотици планети.
Джилбърт постоянно се надяваше, че ще се върне в собственото си тяло. Използваше всеки удобен случай да се прехвърля с деформатори от една сграда в друга. Четири пъти се пренесе до далечни звездни системи и обратно. А съзнанието му все така си оставаше затворено в тялото на принц Ашаргин.
Напразно очакваше и съобщение, че е установена връзка с разрушител У-381907.
Какво ли ставаше там?
И през този четвърти ден отиде лично в Управлението за междупланетни комуникации. То бе разположено в деветдесететажна сграда и заемаше площ колкото цял квартал. В информационния отдел имаше стотина робота, пренасочващи повикванията към центровете за съответните сектори. Госейн-Ашаргин каза името си на един от тях.