— Да, принц Ашаргин. Вече получихме указания за вас.
Госейн зададе въпроса си, понечи да се отдалечи, но се върна. Интересуваха го и подробностите.
— Какви указания сте получили?
В отговора личеше откровеността на Енро.
— Можете да се обаждате на когото и да е, но трябва да изпращаме записи от всеки разговор в Разузнавателното управление.
Джилбърт кимна. Друго не можеше да очаква. Прехвърли се с деформатор в необходимия му сектор и се настани пред видеофона.
— Искам да говоря с капитан Фрий или с всеки друг, който се намира на борда на разрушител У-381907.
Можеше да се обади и от апартамента на Нирена, но тук поне виждаше деформатора, който щеше да изпрати повикването. Наблюдаваше робота, докато набираше схемата, отговаряща на У-381907 според електронния справочник за разрушителите.
Искаше да използва всеки достъпен му похват, за да предотврати нежелателна намеса в опита да се свърже с кораба. Два пъти се прехвърли и на случайно избрани планети, за да се обади оттам, но напразно.
Мина минута, после още една. Никакъв отговор. Но на четвъртата машината каза:
— Един момент, моля.
След около десет минути роботът обясни:
— Ето какво е положението. Когато уеднаквяването достигна механичната си граница от двадесет и третия знак след десетичната запетая, получихме съвсем слаб сигнал. Само че беше автоматичен. Явно схемата в другия край на връзката все още е частично уеднаквена, но продължава процес на натрупване на разлики. Стигаме до извода, че никой в кораба не се опитва да възстанови схемата.
— Благодаря — промълви Госейн-Ашаргин.
И сега му беше трудно да се примири с мисълта, че тялото му е незнайно къде, а съзнанието му — все още свързано с нервната система на принца.
Какво ли се бе объркало?
На шестия ден Енро направи обръщение по общата комуникационна мрежа. Ликуваше и гласът му звънеше.
— Току-що получих съобщение от главен адмирал Палеол, командващ силите ни в Шести декант, че столицата Туул е била унищожена от нашата победоносна флота преди няколко часа. Това е поредната победа на нашите воини и оръжия срещу ожесточено съпротивляващия се враг. Продължавайте битката, адмирале! С вас е подкрепата на народа, с вас е и доверието на правителството.
Туул? Паметта на Ашаргин му подсказа фактите. Средището на най-могъщата държава в Галактическия съюз. Просто още една планета сред хиляди други, но обозначена като „столица“ щеше да има символично значение за неуравновесените умове, за които картата заместваше територията, а думата — самото събитие.
Но дори за Джилбърт Госейн унищожаването на Туул се превърна в повратна точка. Не смееше да протака повече. След вечеря помоли Нирена да дойде с него при Кранг и Патриша.
— Надявам се — изрече натъртено, — че вие и горгзината ще намерите много интересни теми за разговор.
Учудването й пролича за миг, но той реши да не се впуска в излишни обяснения. Не искаше да издаде замисъла си как ще обезсили поне отчасти дарбата на Енро.
Нирена се справи блестящо. Госейн нямаше представа какво подозира тя за смисъла на случката, но още от самото начало гласът й просто не секваше нито за миг.
Първите отговори на Патриша бяха колебливи. Явно се стъписа от словесната картечница, обстрелваща я неумолимо. И изведнъж се досети какво става. Настани се върху страничната облегалка на креслото, където седеше Кранг, и започна да отвръща с не по-малко изобилен поток от думи.
Нирена се поколеба, но накрая дойде при Ашаргин и седна в скута му. Последвалото бърборене надминаваше несравнимо всичко, което Госейн бе чул от други две жени. Едва ли имаше и миг през цялата вечер, когато собствените му предпазливи реплики да не глъхнат в оживения разговор на двете съпруги.
Джилбърт първо се зае с една от по-незначителните си цели.
— Знаете ли нещо за обучението на така наречения допълнителен мозък? — попита той.
За пръв път споменаваше това пред Кранг. Жълтеникавите очи на стройния мъж срещу него го огледаха преценяващо, после по лицето му плъзна усмивка.
— Не особено много. А вие какво бихте искал да научите?