— Струва ми се, че възниква проблем, свързан с времето. Първата „снимка“ се оформя някак си твърде бавно. Значително по-мудно от процесите в химическите плаки, а електронните схеми са истинска светкавица в сравнение с нея.
Венерианецът кимна.
— Всеизвестно е, че специализираните машини могат да извършват всяка конкретна функция много по-бързо, а често и по-добре от човешки орган. Такава е цената за нашата практически безгранична способност да се приспособяваме.
— Значи според вас проблемът няма решение? — бързо вметна Госейн.
— Въпрос на гледна точка — поклати глава Кранг. — Възможно е в обучението отначало да е бил заложен неправилен метод. Предполагам, че друг подход би дал по-добри резултати.
Джилбърт разбираше какво му подсказва другият. И един пианист, усвоил погрешна система за работа с клавишите, не би могъл да се превърне във виртуоз, докато не положи неимоверни усилия да премине към друга система. Разгледани в своята цялост, човешкият мозък и тяло могат да бъдат научени по всевъзможни начини как да постигат резултати. Но някои от тези похвати водят до отчайващи провали, докато други са толкова забележителни, че и най-обикновеният човек достига равнище, приписвано обикновено на гения.
Но за Госейн си оставаше нерешена загадката как да използва тази твърде обща истина, за да обучи отново своя допълнителен мозък, когато съзнанието му се върне в своето тяло.
— Бих казал — обади се Кранг, — че е важно в основата да се заложат правилни идеи.
Обсъдиха това по-подробно. Засега Джилбърт не се безпокоеше, че Енро би могъл да ги подслуша. Дори ако диктаторът беше способен да заглуши мислено несекващите звукови вълни откъм Патриша и Нирена, тази част от разговора не би означавала нищо за него.
Джилбърт не се отказа от предпазливостта, но в същото време го подтикваше стремежът да открие що за идеи биха му помогнали. Чу няколко предложения от венерианеца и все пак му се струваше, че Кранг още се опитва да прецени какво знае Ашаргин.
Това го принуди да се престраши. Насочи разговора към възможността едно съзнание да бъде овладяно от друго. Натърти, че това би могло да се осъществи чрез допълнителния мозък и че процесът на уеднаквяването се състои от връзка между достигналия зрялост такъв орган у някого и закърнялото му подобие у други хора. Значи пак по-голямото се прехвърля към по-малкото.
Кранг го слушаше много внимателно.
— Едно нещо ме озадачава — промълви той. — Какво би правил допълнителният мозък, докато владее рудиментарния? Ще контролира ли и двете тела или ще бъде в състояние на покой?
— Несъмнено, в покой — увери го Госейн.
Зарадва се, че успя да съобщи това на венерианеца. Въпреки крайно неблагоприятните обстоятелства Кранг вече знаеше, че тялото на Госейн засега е в безсъзнание. И щом бе узнал наскоро, че самият Джилбърт се намира в разрушител У-381907, би трябвало да си е изяснил положението почти напълно.
— По едно време — продължи Госейн, — смятах, че такова състояние може да бъде поддържано само от някой трети, предизвикал насила прехвърлянето. Но ми се струва трудно за вярване, че… — той се запъна. — … че Спящия бог би оставил съзнанието си в толкова ограничено тяло като това на Ашаргин, освен ако е нямало как да предотврати процеса.
Надяваше се Кранг да е схванал посланието — Джилбърт Госейн в момента не е господар на съдбата си.
— Разбира се, принцът е само кукла на конци и май достигна предела на възможностите си.
— Не съм съгласен — тежко изрече венерианецът.
Изведнъж стигнаха до основната цел на този сдържан и напрегнат разговор.
Докато се взираше в мъжа отсреща, Госейн си каза, че поне за него това беше най-важно. А позицията на Кранг предизвикваше недоумение. Наглед не правеше нищо. Бе поел риска — и то ужасен риск, ако човек си припомни какво бе извършил на Венера — да дойде в самия щаб на Енро. И си седеше тук бездейно ден след ден.
Ако изобщо имаше план, сигурно целите му бяха достатъчно значими, за да оправдаят пасивността му по време, когато битката в Шести декант неотклонно наближаваше край, който не будеше съмнение.
Кранг заговори по-енергично:
— Принце, според мен това обсъждане на мистични тайни няма да ни е особено полезно. Настъпва миг, когато хората действат. Ето, Енро е изключителен пример за човек на действието. Ненадминат военен гений. Подобен на него едва ли ще се появи в галактиката през следващите столетия.
Твърде странна похвала от устата на Елдред Кранг. И нямаше нищо общо с истината — всеки обучен на не-А венерианец можеше да се равнява с „гениалния“ Енро, ако се захванеше сериозно със стратегия и тактика. Явно подхвърлените думи таяха друг смисъл.