Джилбърт настани по-удобно Нирена в скута си и се облегна, но в тази секунда прозря каква възможност му даваше венерианецът и побърза да каже:
— Струва ми се, че и хората като вас ще оставят следа във военната история на галактиката. Ще ми е любопитно да наблюдавам намесата им, както и да науча нещо повече за тях.
Кранг се засмя.
— Времето ще покаже така ли е — промърмори и веднага отклони разговора от тази тема. — За жалост Енро още не е всепризнат като най-великия пълководец, живял някога.
Госейн кимна унило. Досещаше се, че назряват някакви събития, но венерианецът не пожела да му отговори направо. А не се съмняваше, че го е разбрал.
„Не иска нищо да ми каже. Дано неговият план свърши работа.“
— Сигурен съм — продължи Кранг, — че след смъртта му дори народите от Галактическия съюз ще признаят с възхищение великолепния замисъл, вложен в нападението срещу тях.
Едва сега Джилбърт прозря значението на намеците. „Живял някога…“, „след смъртта му…“
Венерианецът предлагаше да премахнат Енро.
Изуми се. И на него бе му хрумнало, че да използва принца за убийството на диктатора е единственият начин да извлече полза от толкова безсилен човек. Вече изобщо не беше така. Сега диктаторът си служеше с наследника на династията Ашаргин, за да повлияе върху умовете на милиарди хора. Всички знаеха, че той е жив. И в подходящия момент неговата намеса можеше да се окаже решаваща.
Да го пожертва сега в едно покушение щеше да е същото като да захвърли царицата си на пода в шахматна партия. Вече смяташе това за жертва. А и научи достатъчно за Енро, за да знае, че не би похабил живота на Ашаргин напразно.
Нито пък смъртта на диктатора щеше да възпре неговата флота. Там беше Палеол — мрачният и решителен главен адмирал. Също и хилядите му офицери, поставили се извън законите на Съюза, които биха се опълчили срещу всяка група, опитваща се да завземе властта в Най-великата Империя.
Разбира се, ако принцът загинеше при опит да посегне на Енро, имаше голяма вероятност Джилбърт Госейн да се върне в своето тяло. Не биваше да пренебрегва и такъв обрат. Може би си струваше да започнат с плана… за всеки случай. Трябваше да са готови.
Макар и неохотно, обзет от съмнения, Госейн кимна в знак на съгласие.
И с това вечерната беседа свърши. Очакваше да обсъдят и подробностите, но Кранг се изправи внезапно и каза:
— Какъв приятен разговор… Радвам се, че ни навестихте. — Когато ги изпращаше към вратата, венерианецът добави: — Бихте могъл да опитате с имитация на рефлекса, подобряващ зрението.
И Госейн вече се бе сетил да използва този метод. Кимна и не особено приветливо пожела лека нощ на Патриша и Кранг.
Вървеше със смълчаната Нирена обратно към апартамента й и не можеше да се освободи от потискащото го разочарование. Изчака да остане сам и се обади по видеофона на Мадрисол от Галактическия съюз.
Очакваше да го свържат и се тревожеше. Тази постъпка можеше да бъде изтълкувана и като държавна измяна. Вече бе настоял пред Енро за разрешение да говори с когото пожелае, по хората не се обаждат просто така на врага по време на война. Тъкмо се питаше колко ли старателно го следят от Разузнавателното управление, кога то чу гласа на робота:
— Секретарят на Съюза е съгласен да говори с принц Ашаргин, но само ако бъде признато недвусмислено, че това е разговор между представител на законната власт и бунтовник.
Госейн осъзна веднага какво може да сполети принца, ако приеме условието. Имаше намерението да направи всичко по силите си, за да помогне на галактическия съюз в тази война. И при победа, и при поражение Ашаргин можеше да изпадне в твърде опасно положение.
Подразни се за миг, но измисли как да се измъкне.
— Принц Ашаргин — каза сериозно — има особено основателни причини да иска този разговор със секретаря Мадрисол и затова приема, но не безусловно и не в ущърб на законните си права.
Не му се наложи да чака дълго. Слабото аскетично лице на Мадрисол се появи на екрана. Май беше отслабнал още повече, откакто очите на Джилбърт Госейн го видяха предишния път.
Секретарят отсече:
— Желаете да се предадете ли?
Въпросът беше толкова нелеп, че Госейн за миг се разсея. А Мадрисол продължи рязко: