— Ясно ви е, че не можем да правим компромиси с принципите си. Всички лица от управленските кръгове на Най-великата Империя трябва да се предадат безусловно, за да бъдат съдени от трибунал на Съюза.
Фанатик. Колкото и враждебно да беше настроен Джилбърт към Енро, в гласа му се промъкна ирония:
— Господине, не смятате ли, че прибързвате? Това не е предложение за капитулация, а и не съм овластен да го направя. — Заговори припряно: — Причината да ви потърся може би ще ви изненада. Жизненоважно е да не споменавате имена, свързани с това, което искам да обсъдя с вас. Каквото и да кажем, веднага ще бъде докладвано на Енро и всяка ваша непредпазливост може да има катастрофални последствия.
— Да, да, продължавайте.
Госейн не беше склонен да остави нещата така.
— Имам ли честната ви дума?
От отговора лъхаше студ.
— Неуместно е да споменаваме за чест при общуване между ръководител на Съюза и един бунтовник. Но аз в никакъв случай не бих допуснал небрежност, която да изложи на опасност приятелска планета.
Точно това обещание искаше да чуе Госейн. И тъкмо когато го получи, започна да се двоуми. Спомените на Ашаргин за унищожаването на цели звездни системи сякаш му връзваха езика.
Ако Енро се досетеше за коя планета говорят, нямаше да се поколебае нито за миг. Би му стигнало и най-малкото подозрение. Засега диктаторът смяташе Венера за любопитна чудатост и докато не се настроеше иначе, жителите й вероятно не бяха заплашени от нищо.
Гласът на Мадрисол издаде нетърпението му:
— Моля ви да продължим по същество.
Джилбърт още веднъж прехвърли през ума си грижливо подбраните думи… и се престраши. Спомена обаждането на някой си Джилбърт Госейн преди няколко седмици и молбата му.
— Направихте ли нещо по въпроса?
Мадрисол смръщи вежди.
— Струва ми се, че си спомням. Доколкото знам, един от техническите ни сътрудници опита да се свърже.
— И какъв беше резултатът? — неспокойно попита Джилбърт.
— Един момент. Ще проверя.
— По-внимателно, моля ви.
Секретарят стисна устни, но кимна. Появи се отново след по-малко от минута.
— Не, още не е установена връзка.
Госейн го зяпна, загубил дар слово за миг. Не можеше да повярва. Разбира се, не очакваше, че човек с положението на Мадрисол би споделил важна информация с принц Ашаргин. Но си спомни и досадата, проявена от секретаря, когато му се обади от Венера. Да, всичко съвпадаше…
Успя да овладее гласа си.
— Съветвам ви най-настойчиво да установите връзката незабавно… и то лично вие!
Изключи видеофона. Чувстваше се твърде потиснат. Вече изглеждаше, че планът на Кранг не е последното отчаяно средство, а единствено възможното. Но… не! Палеол ще накаже със смърт всеки в двореца — Нирена, Патриша, Кранг…
Госейн си възвърна хладнокръвието. Нямаше смисъл да си блъска главата за тези неща. Ако не направят решителната крачка, Ашаргин — а може би също Нирена и Кранг — ще бъдат убити непременно. Не биваше да забравя колко умело Кранг манипулираше събитията на Венера, длъжен беше да предположи, че венерианският детектив и сега си служи по същия начин с дарбите си.
Ако той мисли, че трябва да убият Енро, така да бъде.
Повече от час Госейн подбираше схемата на внушението. Записа самите думи само за четири минути.
Процесът беше твърде сложен, защото искаше да наложи реакции в подсъзнанието, всъщност се опитваше да промени и рефлексите на нервната система.
Но такива опити бяха правени неведнъж в човешката история. Великолепните легиони на Юлий Цезар побеждавали многократно превъзхождащите ги по численост варварски пълчища, защото нервната система на римските войници била приспособена към задружни действия в битките. Тези легиони едва ли биха имали шанс срещу още по-добре обучена армия — като войските на Източната Римска Империя през шести век. Оръжията почти не се променили, но подготовката на бойците станала почти съвършена.
През 1940 година диктаторът Хитлер насаждал в нервната система на своите войници схеми, подходящи за новите, механизирани сражения. Бил победен едва когато същите методи били възприети от противник с още по-многобройни войски и оръжия. Машините съществували дълго преди „светкавичната война“, но управляващите ги мъже трябвало да свикнат с новия начин на взаимодействие с тях. Щом това било постигнато, военното превъзходство се оказало неизбежен резултат.