През годините на неспокоен мир, последвали Втората световна война, все повече хора започвали да се съгласяват с изводите, които новата наука обща семантика извличала старателно от купищата вече известни факти. Един от тях гласи: „Човешката нервна система може да бъде научена да постига всичко, но определящ фактор е методът на обучение“.
Идеята на Госейн и Кранг се опираше на едно основно свойство на зрението. Спокойното око вижда най-добре. А нормалното око остава спокойно, докато се движи непрекъснато. Взрели се в определена точка, независимо от причината, образът се размазва. За разлика от всички видове камери, окото вижда най-ясно само в мига, последвал отпускащото го движение.
И Госейн си каза, че докато чака затворен в тялото на Ашаргин, би могъл да открие доведен до автоматизъм начин да отпуска допълнителния си мозък, за да постига по-бързи и ясни „снимки“ при уеднаквяването. Но как да доведе до състояние на покой допълнителния мозък? Струваше му се очевидно, че трябва да стане чрез отпускане на околните тъкани.
И затова се зае с кръвоносните съдове на мозъчната кора на Ашаргин, после с таламуса и тъканта под кората, където сигурно се намираше и зачатъчният допълнителен мозък на принца.
Всички клетки около съдовете и капилярите също щяха да се отпуснат. Поне така гласеше теорията, доказана многократно.
Всеки път когато гласът от записващото устройство произнасяше думите, Госейн наподобяваше способа на „запаметяване“ на някоя точка. Изминаха два часа. Той бе постигнал състояние, в което можеше да следва схемата, заложена в думите, и в същото време да мисли за други неща.
— Отпусни се — погледни… отпусни се — погледни…
Налагаше се да претегли внимателно всяка подробност в плана за ликвидирането на Енро, ако имаше нещо вярно в слуховете, че навсякъде го пазят телохранители, наблюдаващи зад стените на стаите.
— Отпусни се — погледни… отпусни се — погледни…
Разбира се, имаше няколко възможности. И щом Ашаргин трябваше да направи опита за покушение, Джилбърт искаше да обмисли отново положението на принца. Ами ако и двамата са мъртви след седмица, това означава ли, че най-близкото тяло на Госейн — може би Спящия бог на Горгзид — ще бъде пробудено автоматично?
— Отпусни се — погледни… отпусни се — погледни…
Ако догадката му беше вярна, тогава сигурно и такъв край би имал своите преимущества. Опита да си представи какво ще стане, ако Спящия бог се надигне изведнъж, за да се опълчи срещу Енро и Секох.
— Отпусни се — погледни… отпусни се — погледни…
Госейн искаше да се заеме лично е това.
Ако събитията наистина се развиеха в посоката, която си представяше, налагаше се първо да провери дали Спящия бог е поредното тяло на Госейн.
Енро не дойде в трапезарията за обяда. Секох също закъсня и обясни:
— Той има важен разговор с главен адмирал Палеол.
Джилбърт се взираше преценяващо в църковния йерарх.
Лицето на този около четиридесетгодишен мъж бе истинска карта на страстите и стремежите, подтикнали го да се пребори за високия си пост. Но имаше и още нещо. След сблъсъка между свещеника и диктатора в деня, когато Ашаргин бе разпитан с детектор на лъжата, Госейн допускаше, че Секох може би вярва искрено в това, което проповядва.
Сега ли беше моментът? Джилбърт реши, че е дошло времето за този разговор. Но как да започне? Когато заговори, бе избрал пълната откровеност.
Свърши и срещна замисления поглед на йерарха. Секох на два пъти понечи да каже нещо, после се поразмърда на стола си, сякаш искаше да стане и да излезе от залата. Накрая изрече сдържано:
— Привилегията да съзрат Спящия бог имат само членовете на ордена.
— Именно — натърти Госейн.
Секох като че се сепна и Джилбърт си позволи надеждата, че в ума на другия се въртят мисли как оповестява публично, че наследникът на династията Ашаргин е приел езическата му религия. Дали виждаше във въображението си как цялата галактика се прекланя пред видеофонните изображения на Криптата?
Свещеникът остави ножа и вилицата в чинията си и опря длани на масата. Ръцете му изглеждаха крехки, но в тях личеше и твърдост. Най-сетне Секох каза благо:
— Момчето ми, нямам желание да те разубеждавам. И без това положението ти е твърде странно. С радост ще ти разкрия лично учението, предхождащо посвещаването в низш сан на ордена, и мисля, че няма да злоупотребя с властта си, ако разреша едновременно с това да бъде извършена церемонията на съзерцанието.