Значи така я наричаха…
— Длъжен съм да те предупредя — продължи йерархът, — че обичайната закрила, оказвана от църквата на новопосветените, няма да се простира върху тебе. Стремим се да създадем универсална държава и нашият велик водач сметна за необходимо спрямо немалко хора да бъдат предприети сурови мерки. — Секох се изправи. — Бъди готов утре в шест сутринта да се отправим към храма. Аз също имах намерение да те изправя лице в лице със Спящия бог заради твърденията ти, че си осенен от него. Искам да видя с очите си ще има ли знамение.
Свещеникът обърна гръб на принца и излезе от трапезарията.
Заради направеното изключение от йерарха, Госейн научи църковната история точно преди церемонията по съзерцанието. Всъщност това беше преданието за Спящия бог, очарователно посвоему като всички легенди.
Храмът върху могилата съществувал още преди на Горгзид да се появят хора. В неясното далечно минало богът сътворил вселената и избрал тази планета за мястото, където да намери покой. Тук, сред своя избран народ, той си отдъхвал от тежкия труд. И щял да настъпи денят, когато ще се пробуди от кратката — според космическите мащаби — дрямка, за да продължи делото на творението.
А на своя народ от Горгзид възложил задължението да подготви света за пробуждането му. В този светъл ден искал да завари вселената единна.
Докато ритуалното повествование разкриваше смисъла си пред Госейн, той разбираше много неща за пръв път. Ето как оправдава Енро агресията си… Приемеш ли основните предпоставки на това учение, всичко останало следва от само себе си.
Джилбърт беше като зашеметен. И той бе направил свое предположение, което не се опираше на никакви факти — че му предстои да види едно от телата на Госейн. Но ако около тези тела можеше да се развихря подобна лудост, чувстваше, че трябва да преосмисли напълно целия проблем на своето безсмъртие, което дължеше именно на многото си тела.
Наближаваше девет часа сутринта, когато го облякоха в дълго бяло расо и започна церемонията на съзерцанието. Джилбърт гледаше с любопитство месата, през които минаваха. Надолу водеха виещи се стъпала покрай метална стена. Спуснаха се в дълбини, където имаше атомен реактор… Госейн преживя истински шок.
Космически кораб! Храмът на могилата всъщност беше кръгъл кораб, погребан в пръстта, натрупана от ветровете през хилядолетията.
Вече се изкачваха по стъпалата край отсрещната стена. Стигнаха до средния етаж на кълбото и влязоха в зала, която сякаш звънеше от смесени тихи шумове. Джилбърт подозираше, че ги причиняват множество машини наоколо, но сега нямаше допълнителния си мозък, за да потвърди своите подозрения. Отсрещната стена се извиваше навътре в залата. От всеки ъгъл излизаше кос пилон с формата на дъга, срещаха се в тясна подпора на пет-шест метра във въздуха.
Полупрозрачната далечна стена обливаше залата с перлена светлина. Към опората на гробницата водеха стълбички и Секох се заизкачва по едната. Посочи на Ашаргин да тръгне по другата. Когато се срещнаха горе, плъзгаща се плоча откри част от криптата.
— Падни на колене — изрече йерархът гръмко, — и съзерцавай!
В тази поза Госейн можеше да види ръцете и част от торса на лежащия вътре мъж, заедно с главата му. Лицето беше слабо и съвсем отпуснато, устните не се допираха. Лице на около четиридесетгодишен човек. Чертите на прекалено голямата глава имаха странно бездушно изражение. Красиво лице, но само заради хармоничните си пропорции. Иначе издаваше слабоумие. И нямаше дори далечна прилика с Джилбърт Госейн.
Спящия бог на Горгзид се оказа непознат.
Върнаха се в двореца навреме за обяд. Отначало Джилбърт не разбра, че е назряла криза.
Освен Енро, Патриша, Кранг и Нирена в трапезарията присъстваха и двама гости. Носеха униформи с маршалски знаци. Почти никой не продумваше, освен тях и Енро.
Споменаваха комисията за разследване на някакво „въстание“. Госейн се досети, че това въстание е било успешно, но причините за това не могли да бъдат установени. Всъщност точно двамата маршали бяха в комисията.
Взираше се в тях с любопитство. Лицата и поведението им подсказваха, че тези хора не знаят що е милост. Още преди да съобщят предложенията си, той вече предполагаше, че студените умове на маршалите са стигнали до неизбежен за тях извод — бунтовническите планети трябва да бъдат унищожени.
Стрелна с очи Кранг. Детективът от Венера излъчваше все същото хладнокръвие, но седящата до него Патриша кипеше от възбуда. Долови, че работата на комисията е била обсъждана и преди неговото влизане в трапезарията. Кранг и Патриша проявяваха несъмнен интерес към разговора. И в един миг тя се намеси.