— Господа — остро отекна гласът й, — искрено се надявам, че не сте избрали най-лесното решение на проблема.
Двамата маршали се обърнаха към нея едновременно, после също така съгласувано отправиха въпросителните си погледи към Енро. Горгзидът се взираше в сестра си и устните му се кривяха в едва забележима усмивка.
— Позволявам си да те уверя — каза той любезно, — че маршалите Раур и Угел са се опирали само на фактите.
— Естествено — подхвърли Раур.
А Угел само се вторачи в Патриша с леденосините си очи.
— Искам да чуя какво предлагат — неприязнено отсече тя, — преди и аз да взема своето решение.
Усмивката на Енро остана неизменна.
— Май си припомням някакъв слух, че моята сестра наскоро проявила особено силен интерес към звездната система, за която говорим.
Но Госейн бе прозрял истината няколко секунди преди да чуе думите му. Венера! Точно на тази комисия е било възложено разследването за поражението на Торсън в Слънчевата система.
— Е, господа — приветливо подкани диктаторът, — както изглежда, всички чакаме с нетърпение да чуем какво имате да ни кажете.
Угел извади сгънат лист от вътрешен джоб на мундира си и сложи очила. Погледът му се плъзна по седящите около масата.
— Желаете ли да ви запозная с основанията за нашето решение?
— Несъмнено — отвърна Енро. — Трябва да знам какво всъщност е станало там. И как Торсън, справял се досега с най-трудни положения в Империята, се е провалил в мисия, която трябваше да е съвсем незначителен момент в кариерата му?
Раур предпочете да мълчи, а Угел каза:
— Ваше превъзходителство, разпитахме над хиляда офицери и войници. От техните показания си оформихме следната представа за събитията: нашите бойни части са превзели успешно градовете на въстаниците. Но след смъртта на маршал Торсън новият командир заповядал изтегляне от Венера. Разбира се, заповедта му била изпълнена. Както виждате, не нашата армия се е опозорила, а причина за поражението са постъпките на един-единствен човек, но така и не успяхме да установим какви са били подбудите му.
Представяха историята доста точно. Само пропуснаха да споменат, че опиращите се на не-А венерианци бяха успели да защитят своята планета от нашествениците. Нито пък разследването бе извадило на бял свят намесата на Джилбърт Госейн при смъртта на Торсън. И все пак бяха изяснили отчасти фактите.
Енро се мръщеше.
— Торсън да не е бил убит от заместника си?
— Няма никакви улики, навеждащи на такова предположение — най-сетне се намеси Раур. — Маршал Торсън е загинал по време на нападение, водено лично от него, срещу едно от огнищата на бунтовническата съпротива на планетата Земя.
Гневът на диктатора се отприщи.
— Какъв невероятен глупак! Кому е било нужно лично да участва в атаката? — С видимо усилие Енро потисна чувствата си. — Както и да е, господа. Изслушах ви с удоволствие. Изводите ви съвпадат с информацията, която получих от други източници, както и с някои мои хипотези. В моя собствен дворец ми причиняват неприятности хора, които кроят безумни заговори срещу живота ми. Така че искам да чуя от вас името на офицера, който е заместил Торсън в командването на нашите войски, изпратени на Венера.
Угел сведе поглед към листа.
— Казва се Елдред Кранг. Не можахме да открием следите на този предател.
Енро гледаше неотклонно към отсрещната стена.
— Господа, а сега — вашите предложения.
Угел зачете с равен глас:
— Обитаемите части на въпросната звездна система да бъдат напръскани с какъвто и да е бързоразпадащ се радиоактивен изотоп, от който има достатъчни количества в тази система, така че да бъде заличен всякакъв живот. — Погледна Енро. — Маршал Раур прояви сериозен интерес към идеята, която една млада психоложка му предлага упорито — някоя планета да бъде заселена само с престъпници психопати. Струва ни се, макар и да не сме включили това предложение в доклада на комисията, че ще е любопитно да проведем такъв експеримент, щом двете споменати планети станат отново обитаеми.
Връчи документа на диктатора, който го пое безмълвно. Всички чакаха да го прочете.
„Значи е знаел през цялото време.“ Тази мисъл се въртеше упорито в ума на Госейн. А техният дребен глупав заговор, който изобщо не напредна по-далече от замисъла, вероятно е забавлявал диктатора, докато се е подготвял да съкруши всичките им надежди.