Извади от джоба си парчетата на доклада за Венера и побърза да ги събере както бяха. Още веднъж се възхити на ненатрапчивата ловкост, с която Кранг ги прибра от масата, погледна ги за миг и ги предаде незабелязано на Ашаргин.
Галактическите координати на пространственото положение на Слънцето бяха напечатани в началото на страницата. „Осми декант, радиус 36 400, ъгъл 272 градуса, височина 1800…“
Тридесет и шест хиляди и четиристотин светлинни години от оста на галактиката, ъгъл 272 градуса от линията към приетата за ориентир далечна галактика, 1800 светлинни години откъм долната страна на плоскостта на еклиптиката. Значи първата му цел беше да се добере до Осми декант.
Още щом дръпна лоста в клетката на деформатора, Госейн усети разликата — връщаше се в своето тяло, освобождаваше се от принца.
Опомни се внезапно, седна рязко и отново се просна със стенание, предизвикано от острата болка във всяко мускулче. Чу женски глас и Лийдж се появи пред смъдящите му очи.
— Ти се събуди — едва прошепна тя. — Чувствах, че нещо ще се случи, но не бях сигурна. — В очите й бликнаха сълзи. — Трябва да ти кажа нещо. Загубени сме. Има повреда в деформатора. Корабът се е зареял в пространството. Капитан Фрий каза, че ще се влачим пет века до най-близката база.
Такова беше обяснението на загадката около изчезналия разрушител У-381907.
XV
Някои от практически приложимите принципи на общата семантика гласят: 1) Човешките нервни системи са структурно подобни, но никога не са еднакви. 2) На всяка човешка нервна система влияят събития — словесни или несловесни. 3) Всяко събитие — тоест това, което се случва — влияе върху съзнанието и тялото като цяло.
Госейн не повтори веднага опита да се раздвижи. Очите му сълзяха от внезапно нахлулата в тях светлина, но вече виждаше по-добре. Болеше го цялото тяло. Сякаш всяка става и мускул протестираха, че преди малко се надигна толкова внезапно.
Разбра причината за състоянието си. Припомни си колко време минава при прехвърлянето с деформатор и пресметна, че съзнанието му трябва да е било далече от разрушителя около месец. А тялото му е лежало в безсъзнание през всички тези дни.
В сравнение с мерките за поддържане на другите тела на Госейн в техните „инкубатори“, през изминалия месец явно за него са били полагани почти първобитни, макар и добронамерени грижи.
Отново се сети за Лийдж. Тя бе приседнала в края на леглото и се взираше в него с очи, в които бушуваше пламъкът на емоциите. Но засега жената предпочиташе да мълчи и той реши да огледа стаята, като внимаваше да не пресили схванатите си мускули.
Беше доста приятно обзаведена стая с двойно легло. Личеше, че на другата половина е спал някой и Госейн предположи, че Лийдж е споделяла помещението с него. И веднага се вкопчи в мисълта, че са ги затворили заедно.
Искаше да провери незабавно дали е така. Пак се обърна към предсказателката и този път тя попита:
— Как си? Не виждам никакви ясни картини за състоянието ти.
Успя да й се усмихне окуражаващо. Започваше да осъзнава какъв окаян месец е преживяла тази жена с нейната нагласа. Въпреки всичко, което се бе опитал да й стори Следовника, тя не бе свикнала истински с опасностите и неприятностите.
— Май съм добре — каза й бавно и челюстите го заболяха от усилието.
На изящното й лице се изписа безпокойство.
— Ей сега ще взема мехлема.
Лийдж се отби в банята и веднага се върна с малка пластмасова тубичка. Преди Госейн да се досети какво смята да прави, тя отметна завивките му. За пръв път видя, че е съвсем гол. Жената изстиска мехлем върху едната си длан и започна енергично да го втрива в кожата на Джилбърт.
— Вече цял месец правя това — усмихна се след малко. — Представи си само…
Разбираше я добре. Лийдж, свободната предсказателка, чиито слуги са изпълнявали всяко нейно желание, да върши такава работа… Собственото й учудване някак си правеше това доста интимно занимание съвсем редно и нормално. Госейн не беше като Енро и нямаше нужда от усещането за нежни женски ръце, за да се чувства доволен от живота, но се отпусна и я остави да облекчи болките в краката, ръцете и гърба му. Накрая Лийдж се дръпна, гледаше загрижено как той неуверено се опитва да стане.
За Джилбърт тази негова безпомощност беше стъписващо преживяване. Не че му се струваше невероятна, но отсега нататък трябваше да помни, че и това може да му се случи. Докато напрягаше предпазливо мускулите си, жената извади дрехите му от гардероба.