— Не е зле да се видя с капитан Фрий.
Вървеше по коридора, а Венера и съдбоносните събития в галактиката му се струваха безкрайно далечни.
Капитанът му отвори вратата на стаята си и Госейн си каза, че изглежда болен. Лицето на набития мъж беше бледо, кафявите му очи гледаха трескаво. Зяпна дошлия, сякаш се бе сблъскал с призрак. И изведнъж кръвта нахлу в бузите му.
— Госейн — изграчи Фрий, — какво ти беше станало? Знаеш ли, че закъсахме насред космоса?
Джилбърт се взря в него съсредоточено. Питаше се дали тази проява на емоционална неустойчивост обяснява лекотата, с която наложи своята власт в разрушителя.
— Имаме работа — каза спокойно. — Нека да я свършим.
Вървяха по смълчаните коридори на кораба към командната зала. След около час Госейн вече си представяше ясно положението. Към трите матрици за уеднаквяване бяха добавени неприсъщи им схеми. Бяха съединени толкова изобретателно, че при първото „прекъсване“ по време на прехвърляне и трите матрици са били разстроени.
Бе се случило по време на скока, когато той загуби съзнание. А трите матрици били уеднаквени със схемите в най-близките бази и сега беше невъзможно да стигнат дотам чрез прехвърляне.
Убеди се, че капитан Фрий вярва във всяка своя дума, с която обясняваше действието на системата и това му беше достатъчно. Самият Джилбърт също се задоволи с това обяснение, но го приемаше посвоему.
„Някой е поставил допълнителните схеми. Кой?“
Проблемът не беше лесен. Струваше му се разумно да допусне, че Следовника е замесен. Само че сенчестата твар бе признала пред Дженесън, че не познава добре механичните технологии.
Разбира се, не биваше да приема думите му на доверие. И все пак беше типично за технологичната ера хората да не разбират принципите на действие на сложните машини, с които си служат, нито да знаят как да нарушат работата им.
Госейн се настани зад бюрото на капитана, за да помисли на спокойствие. Чувстваше как го наляга умората, но не искаше да й се поддава. Не беше сега времето да се отпуска. Далече оттук бе дадена заповед за непоправимото. Да се унищожи Венера! По-точно — да бъдат изтребени всички хора в Слънчевата система.
Вярно, за изпълнението на такива заповеди беше нужно време. Но и то изтичаше.
Позволи си две минути отдих и стана. Имаше само един бърз и логичен метод да се справи с най-тежкото затруднение. Джилбърт си каза, че е готов да го приложи.
Запамети множество ключови точки из целия кораб заедно с няколко енергийни източници. После натисна бутона, който отвори вратите към долните помещения. Подкани с жест капитан Фрий да влезе пред него.
Слизаха безмълвно по стълбата.
Сякаш попаднаха в друг свят. Мъжки смях, викове и всевъзможни звуци на оживление. И бъркотия от нервни излъчвания, възприета само от Госейн.
Вратите на спалните бяха отворени и хората от екипажа се тълпяха по коридорите. Изпъваха се сковано, когато капитанът минаваше край тях, но само за миг.
— Те знаят ли истината? — попита Джилбърт.
Командирът на кораба поклати глава.
— Мислят си, че сега пътуваме в нормалното пространство между две планети. Всеки ден говорех със старшините по уредбата и се погрижих всичко да е наред.
— И дори не се разтревожиха, че им е отрязан достъпът до другите части на кораба? — остро каза Госейн.
— Качват се горе само по заповед, и то за да свършат работа. Не ми се вярва да са били особено недоволни от безделието.
Джилбърт замълча. Някой се бе качил горе без никаква заповед, за да се потруди особено старателно. Вероятно би успял да посочи виновника, ако разпита всичките четиристотин и осемдесет мъже с детектор на лъжата. Но докато се точи този муден процес, флотата на Енро ще се появи в Слънчевата система и ще разпръсне радиоактивни изотопи в облачните небеса на Венера и Земята, а няколко милиарда човеци ще умрат в страшни мъки, без дори да са имали нищожен шанс да се защитят.
Нямаше нужда от дарбата на предсказател, за да си представи кошмарно ясно подробностите. Госейн усети пронизалата го тръпка и побърза да се съсредоточи върху задачата си. По негова молба Фрий нареди на всички да се върнат в спалните помещения.
— Да затворим ли пак вратите? — попита капитанът.
Джилбърт поклати глава.
— Има няколко изхода — настоя Фрий. — Сигурно ненапразно поиска да слезем тук. Да поставя ли поне часови пред вратите?