— Какво има, скъпа? — запита Уили, като се втурна към нея. — О, господи — изпъшка той. — Коя е тази жена, по дяволите?
— Това е… това е… нали се сещаш. Актрисата. Онази, която изпълняваше главната роля в пиесата на Браян. Онази, по която Браян си беше загубил ума. — Елвира стисна очи, доволна да се спаси по този начин от стъкления поглед на тялото в краката й. — Фиона Уинтърс.
Подхваната здраво от Уили, Елвира тръгна към едно от ниските диванчета в дневната, които я изпълваха с усещането, че коленете й ще се ударят в брадичката. Докато набираше 911, направи усилие да събере мислите си. Не е необходимо да си много умен, за да ти стане ясно, че това е доста лошо за Браян, рече си. Трябва да си размърдам мозъка и да си спомня всичко за това момиче. Тя се държеше толкова зле с Браян. Дали не се бяха скарали?
Уили прекоси стаята, седна до нея и взе ръката й в своята.
— Всичко ще се оправи, скъпа — зауспокоява я той. — Полицията ще пристигне след няколко минути.
— Обади се пак на Браян — каза му Елвира.
— Добра идея. — Уили бързо набра. — Отново този дяволски автомат. Ще оставя съобщение. Опитай се да се отпуснеш.
Елвира кимна, затвори очи и веднага насочи мислите си към онази вечер миналия април, когато се бе състояла премиерата на Браяновата пиеса.
Театърът беше претъпкан. Браян им беше осигурил места в средата на първия ред, а Елвира носеше новата си рокля със сребърни и черни пайети. Действието на пиесата „Падащи мостове“ се развиваше в Небраска и разказваше за помирението в едно семейство, Фиона Уинтърс изпълняваше ролята на жена от хайлайфа, отегчена от простодушните роднини на съпруга си. Елвира трябваше да признае, че играеше доста убедително, макар че момичето, което изпълняваше другата главна роля, й харесваше много повече — Еми Лейкър имаше яркочервена коса, сини очи и пресъздаваше образа на забавната, но мечтателна героиня съвършено.
В края на представлението публиката стана на крака и сърцето на Елвира се изпълни с гордост, когато викове „Авторът! Авторът!“ накараха Браян да излезе на сцената. Поднесоха му букет и той се наведе да го връчи на Елвира, която не можа да сдържи сълзите си.
Приемът след премиерата беше на горния етаж на „Галахърз Стейк Хауз“. Браян пазеше местата от двете си страни за Елвира и за Фиона Уинтърс. Уили и Еми Лейкър седяха отсреща. На Елвира не й отне дълго да схване положението. Браян се суетеше около Фиона Уинтърс като влюбено теле, но тя непрекъснато парираше ухажванията му и на всички наоколо даваше да разберат, че произлиза от хайлайфа, сипейки реплики като „Семейството ми беше ужасено, когато след «Фокскрофт» реших да се посветя на театъра“. След това каза на Уили и на Браян, които очевидно се наслаждаваха на сандвичите с бифтек и специалните пържени картофи на „Галахърз“, че са кандидати за инфаркт. Лично тя никога не ядяла месо, информира ги.
Отправяше критични забележки към всички ни, спомни си Елвира. Попита ме дали ми липсва почистването по домовете. Упрекна ме, че Браян би трябвало да се научи да се облича изискано, и се изненадвала как при нашите доходи все още не сме му помогнали. Но истински се нахвърли върху онази сладка Еми Лейкър, когато тя се обади, че Браян имал да мисли за по-важни неща от гардероба си.
По пътя за дома Елвира и Уили тържествено се бяха съгласили, че каквато и зрелост да показваше Браян като драматург, имаше още много да се учи, щом не виждаше каква опърничава жена е Фиона.
— Ще ми се да го видя заедно с Еми Лейкър — беше заявил Уили. — Ако не си бе загубил ума, щеше да разбере, че е луда по него. А и тази Фиона не е вчерашна. Сигурно е поне с осем години по-възрастна от Браян.
Настойчиво иззвъняване на външната врата върна Елвира към реалността. Света богородице, помисли си тя, това трябва да е полицията. Искаше ми се да бях имала възможността да поговоря с Браян.
Следващите часове минаха като насън. Когато мозъкът й малко се проясни, Елвира успя да различи отделните представители на закона, които шареха из апартамента. В първата група бяха униформените полицаи. След тях идваха детективите, фотографите, съдебният медик. Тя и Уили седяха мълчаливо един до друг и ги наблюдаваха.
Дойдоха представители и на „Сентръл парк Саут Тауърз Офис“.
— Надяваме се, че няма да се дава ненужна гласност — започна председателят на жилищния район. — Това няма да помогне на никого.
Основните им показания бяха взети от първите две ченгета. В три сутринта вратата на спалнята се отвори.