— Никога — отрече твърдо Елвира. — Тя така играе по нервите на хората, че не бих могла да я забравя.
Последва пауза.
— Нека помисля — каза Мин. — Права си. Дойде тук, когато теб те нямаше, с един мъж и прекараха целия уикенд в къщичката си. Дори искаха да им сервират храната там. Сега си спомням. Беше с онзи важен продуцент, когото тя се опитваше да върже. Карлтън Ръмзън. Помниш го, Елвира. Запозна се с него, когато той дойде в курорта сам.
Елвира отиде в дневната и излезе на терасата. Уили така се изнервя, когато стъпя тук, помисли си тя, и това си е наистина лудост. Трябва да внимавам само да не се облегна на парапета.
Влажността беше почти стигнала върховата си точка. Нито едно листенце в парка не помръдваше. Въпреки това Елвира пое въздух с удоволствие. Как може човек, който е роден в Ню Йорк, да остане толкова дълго далеч от него? — зачуди се тя.
Уили донесе вестниците и продуктите. Едно от заглавията гласеше: „УБИЙСТВО В СЕНТРЪЛ ПАРК САУТ“; друго — „КЪСМЕТЛИИ НА ЛОТАРИЯТА ОТКРИВАТ ТРУП“.
Елвира внимателно прочете потресаващите разкази.
— Нито съм викала, нито съм припадала — отбеляза насмешливо. — Откъде им е хрумнала тази мисъл?
— Според „Поуст“ тъкмо си закачала зашеметяващите си нови тоалети, закупени в Лондон — каза й Уили.
— Зашеметяващи нови тоалети! Единственото скъпо нещо, което си купих, е костюмът на оранжеви и розови карета, а знам, че Мин ще ме принуди да се отърва от него.
Имаше статии за живота на Фиона Уинтърс: скъсването с високопоставеното й семейство, когато се посветила на актьорската професия. Неравната й кариера. (Беше спечелила наградата „Тони“, но с нея е било толкова трудно да се работи, че това я лишило от не една примамлива роля.) Скарването й с драматурга Браян Маккормак, когато приела роля във филм и внезапно се отказала да играе в пиесата му „Падащи мостове“, поради което тя трябвало да бъде свалена от програмата.
— Мотив — отбеляза мрачно Елвира. — До утре ще обявят в медиите, че е подведен под отговорност, и Браян ще бъде признат за виновен.
В 12:30 на обяд Браян се върна. Елвира хвърли поглед на пепелявото му лице и му нареди да седне.
— Ще сложа чай и ще ти направя хамбургер — предложи тя. — Изглеждаш така, сякаш ще припаднеш.
— Мисля, че чаша уиски ще му помогне много повече от чая — отбеляза Уили.
Браян се усмихна уморено.
— Струва ми се, че си прав, чичо Уили. — Докато ядяха хамбургери и пържени картофи, Браян им разказа какво беше станало. — Кълна се, мислех, че няма да ме пуснат да си тръгна. Както изглежда, те смятат, че аз съм я убил.
— Имаш ли нещо против да включа касетофона си? — попита Елвира. Попипа брошката слънце и включи микрофона. — Сега ни разправи точно какво им каза.
Браян се намръщи.
— Главно за личните ми отношения с Фиона. Беше ми дошло до гуша от гадното й отношение и започвах да се влюбвам в Еми. Казах им, че когато Фиона заряза пиесата, това беше последната капка.
— Но как се е озовала в гардероба? — попита Елвира. — Ти трябва да си я пуснал в апартамента.
— Така е. Работех доста тук. Знаех, че ще се върнете вчера, така че събрах нещата си предния ден. После вчера сутринта Фиона ми се обади, каза ми, че се е върнала в Ню Йорк и веднага ще дойде да ме види. Случайно бях забравил бележките към последния вариант на новата си пиеса тук заедно с втория екземпляр. Посъветвах я да не си губи времето, после тръгнах насам, за да си взема бележките, след което възнамерявах да работя на машината цял ден, без да отварям вратата. Когато пристигнах, заварих я да чака долу във фоайето и предпочетох да я оставя да се качи тук, отколкото да правим сцени.
— Какво искаше? — попитаха Елвира и Уили в един глас.
— Нищо особено. Само главната роля в „Нощи в Небраска“.
— След като беше изоставила предишната пиеса?
— Изнесе ми представлението на живота си. Молеше ме да й простя. Вайкаше се, че била глупачка да зареже „Падащи мостове“. Ролята й във филма приключила на пода в монтажното, а лошата слава, която й донесло напускането на пиесата, й причинила болка. Искаше да знае дали вече съм завършил „Нощи в Небраска“. Е, и аз съм човек. Изфуках й се. Казах й, че може да мине известно време, докато намеря подходящ продуцент, но когато това стане, пиесата ще бъде абсолютен хит.
— Тя чела ли я е? — попита Елвира.
Браян се втренчи в листенцата чай в чашата си.
— Не са най-добро качество — отбеляза той. — Знаеше сюжета, както и че има фантастична главна женска роля.