— Хубавец и малко глуповат.
— Да не преувеличаваме. Семпере младши просто е малко стеснителен в присъствието на нежния пол, което му прави чест. Той е образцов гражданин, който, при все че осъзнава убедителното въздействие на своята осанка и мъжка хубост, упражнява краен самоконтрол от уважение и преклонение към безупречната чистота на барселонската жена. Не ми казвай, че това не му придава една аура на благородство и обаяние, която докосва твоите инстинкти — както майчинския, така и ония, периферните.
— Понякога си мисля, че ви мразя, господин Мартин.
— Мрази ме, ако щеш, но не бива да виниш за моите човешки недостатъци клетия момък Семпере, защото той си е същински светец.
— Бяхме се разбрали, че няма да ми търсите приятел.
— Че кой говори за такива работи? Ако ме оставиш да довърша, ще ти разкажа и останалото.
— Продължавайте, Распутин.
— Когато Семпере баща се съгласи да те наеме — а той ще го направи, — искам всеки ден да прекарваш два-три часа на тезгяха в книжарницата.
— В какъв вид? Облечена като Мата Хари?
— Облечена с приличието и добрия вкус, които са ти присъщи. Издокарана, привлекателна, но без да нарушаваш добрия тон. Ако се наложи, измъкни някоя от роклите на Ирене Сабино, но гледай да не бие много на очи.
— Има две-три, които ми стоят убийствено — отбеляза Изабела с лице, светнало от предвкусваното удоволствие.
— В такъв случай ще облечеш онази, с която изглеждаш най-прилично.
— Вие сте реакционер! А какво ще стане с литературното ми образование?
— Та има ли за него по-подходяща класна стая от „Семпере и синове“? Там ще бъдеш заобиколена от шедьоври, от които ще се учиш на воля.
— И как ще стане това? Може би ще трябва да дишам дълбоко, че да прихвана нещо от тях?
— Хайде, става дума само за няколко часа на ден. После ще можеш да продължаваш с работата си тук, както досега, и да получаваш моите безценни съвети, които ще направят от теб една нова Джейн Остин.
— А къде е трикът?
— Трикът е, че всеки ден ще ти давам няколко песети и всеки път, щом някой клиент ти плати и трябва да отвориш касата, ще ги слагаш там дискретно.
— Значи такъв бил вашият план…
— Да, това е планът и както виждаш, в него няма нищо извратено.
Изабела свъси вежди.
— Няма да се получи. Господин Семпере не е вчерашен и ще усети, че става нещо странно.
— Ще се получи, ще видиш. Ако господин Семпере се зачуди какво става, ще му кажеш, че щом видят хубаво и симпатично момиче зад тезгяха, клиентите си развързват кесията и проявяват по-голяма щедрост.
— Това може да се случи в долнопробните бордеи, които вие посещавате, но не и в една книжарница.
— Не съм съгласен. Ако аз вляза в някоя книжарница и видя такава обаятелна продавачка като теб, ще съм готов да купя даже и последната книга, отличена с националната награда за литература.
— Това е така, защото съзнанието ви е по-мръсно и от курник.
— Отгоре на всичко имам — или по-скоро двамата с теб имаме — дълг на признателност към Семпере.
— Това е удар под пояса.
— В такъв случай не ме карай да се прицелвам още по-ниско.
Всяко майсторско увещаване, което е достойно за името си, апелира първо към любопитството, после към суетата, а накрая — към добросърдечието или угризението. Изабела сведе очи и бавно кимна.
— И кога ще поискате да пуснем в действие вашия план за нимфата благодетелка?
— Няма защо да отлагаме за утре онова, което можем да свършим днес.
— Днес?
— Тоя следобед.
— Я ми кажете истината. Не прибягвате ли до тая хитрина, за да изперете парите, които ви плаща тарторът, и да очистите съвестта си или каквото там имате на нейно място?
— Вече знаеш, че моите мотиви винаги са егоистични.
— Ами ако господин Семпере ми откаже?
— Ти гледай синът му да е там и да си издокарана с неделно облекло, но не сякаш си тръгнала на църква.
— Този план е унизителен и обиден.
— И страшно ти допада.
Изабела най-сетне се усмихна, лукава като котка.
— Ами ако синът се одързости и вземе да се развихри?
— Гарантирам ти, че наследникът би дръзнал да те пипне с пръст само в присъствието на свещеник, който държи брачно свидетелство в ръка.
— Един гледа сватба, друг — брадва…
— Е, ще го направиш ли?
— Заради вас ли?
— Заради литературата.
23
Когато излязох на улицата, бях изненадан от хладния, режещ бриз, който нетърпеливо метеше улиците, и разбрах, че есента се прокрадва на пръсти в Барселона. На Пласа Паласио се качих на един празен трамвай, който чакаше пътници досущ като някакъв голям капан за мишки от ковано желязо. Седнах до прозореца и платих билета си на контрольора.