— Този ли е писателят?
— Същият.
Началникът на архива кимна.
— Не му липсва смелост, щом си подава носа вън от къщи, след като така го бяха подредили във вестниците. Какво търси тук?
— Дошъл е да помоли за вашата помощ, благословия и съвет относно една тема от областта на специалните разследвания и документалната археология — обясни дон Басилио.
— А къде е кръвното жертвоприношение? — тросна се Бротонс.
— Жертвоприношение ли? — попитах аз, преглъщайки с мъка.
Бротонс ме погледна така, сякаш бях идиот.
— Коза, шиле, скопен петел в краен случай…
Загубих ума и дума. В продължение на един безкраен миг Бротонс се взираше в мен, без да мигне. После, когато вече усещах сърбежа от потта, която се стичаше по гърба ми, началникът на архива и дон Басилио избухнаха в смях. Оставих ги да се смеят с цяло гърло за моя сметка, докато останаха без дъх и им потекоха сълзи. Очевидно дон Басилио бе намерил сродна душа в лицето на новия си колега.
— Елате насам, млади човече — даде ми знак Бротонс, свалил свирепата си маска. — Да видим какво ще изровим за вас.
28
Архивите на вестника се помещаваха в едно от подземията на сградата, точно под етажа, където бе голямата ротативна машина — творение на поствикторианската технология, което напомняше кръстоска между чудовищен парен локомотив и съоръжение за производство на светкавици.
— Представям ви ротативната машина, по-известна като Левиатан. Отваряйте си очите на четири, защото казват, че е глътнала не едно и две непредпазливи лица — рече дон Басилио. — Също като в историята за Йона и кита, само че тук има и ефект на транжиране.
— Хайде, хайде, не преувеличавайте.
— Някой ден може да хвърлим в нея оня новак, стипендианта, дето разправя, че е племенник на Масиа47 и се прави на тарикат — предложи Бротонс.
— Само определете датата и ще го отпразнуваме с една хубава яхния — съгласи се дон Басилио.
Двамата прихнаха да се смеят като ученици. От един дол дренки, помислих си аз.
Стаята с архива представляваше лабиринт от коридори, образувани от етажерки, високи три метра. Две бледни създания, които изглеждаха така, сякаш от петнайсет години не бяха напускали това подземие, работеха като асистенти на Бротонс. Щом го видяха, веднага се втурнаха към нас като верни кучета, очакващи заповедите на стопанина си. Бротонс ме погледна въпросително.
— Какво търсим?
— Хиляда деветстотин и четвърта година. Смъртта на един адвокат на име Диего Марласка. Виден член на барселонското общество, съосновател на правната кантора „Валера, Марласка и Сентис“.
— Месец?
— Ноември.
По даден от Бротонс знак двамата асистенти отидоха да търсят съответните броеве от месец ноември 1904 г. По онова време смъртта присъстваше толкова често в злободневните новини, че повечето вестници поместваха големи некролози на първа страница. Можеше да се предположи, че градската преса е посветила нещо повече от кратко съобщение за кончината на личност от ранга на Марласка; неговият некролог навярно бе послужил като материал за заглавна страница. Асистентите се върнаха с няколко тома и ги сложиха върху едно широко писалище. Петимата присъстващи си разпределихме задачата и не след дълго намерихме скръбната вест за дон Диего Марласка на една уводна страница, точно както очаквах. Броят на вестника бе от 23 ноември 1904 г.
— Habemus cadaver48 — обяви Бротонс, който пръв откри новината.
Имаше четири некролога, посветени на Марласка: един от неговото семейство, втори — от кантората, трети — от адвокатската колегия на Барселона, а последният бе от културното сдружение на „Атенео Барселонѐс“.
— Така става, когато си богат — умираш пет или шест пъти — отбеляза дон Басилио.
Сами по себе си некролозите не представляваха особен интерес — молитви за безсмъртната душа на покойника, известие, че на погребалната церемония ще присъстват само най-близките, грандиозни хвалебствия за един велик гражданин, ерудит и незаменим член на барселонското общество, и прочие.
— Това, което искате да узнаете, навярно е във вестниците, издадени един-два дни преди или след този брой — рече Бротонс.
Продължихме да преглеждаме броевете от седмицата, през която бе починал адвокатът, и открихме редица материали, свързани с Марласка. Първият от тях съобщаваше, че видният юрист се е поминал при нещастен случай. Дон Басилио прочете известието на глас.
— Това го е писал някой орангутан — отсъди той. — Три излишни абзаца, които не дават никакви сведения, и чак накрая се казва, че смъртта е причинена от инцидент, но без да се уточнява какъв.