— Изабела може да ви разправя разни неща за мен, но да не мислите, че на мен пък не ми говори за вас? — подхвърлих аз.
Видях, че нещо трепна по лицето му и оставих моите думи бавно да проядат пластовете на бронята му. Той ми подаде чаша кафе с любезна усмивка и подхвана тази тема с един похват, който не биха използвали дори в посредствена оперета.
— Интересно какво ви говори за мен — отрони уж между другото.
Оставих го да се топи в неизвестност няколко мига.
— Искате ли да знаете? — попитах небрежно аз, криейки усмивката си зад чашата.
Семпере син сви рамене.
— Казва, че сте добър и великодушен човек, че хората не ви разбират, защото сте малко срамежлив и у вас те виждат само — цитирам буквално — една външност на киноактьор и една очарователна личност.
Той преглътна с мъка и ме изгледа сащисан.
— Няма да ви лъжа, приятелю Семпере. Вижте, даже се радвам, че вие сам подхванахте темата, защото, да ви кажа право, от доста дни исках да обсъдя това с вас, а не знаех как.
— Какво да обсъдите?
Сниших глас и го погледнах втренчено в очите.
— Между нас да си остане, но Изабела иска да работи тук, защото ви се възхищава. Даже се боя, че е тайно влюбена във вас.
Семпере ме гледаше, онемял от стъписване.
— Но става дума за чиста любов, разбирате ли? Възвишен интерес, духовен. Досущ като някоя героиня на Дикенс. Никакви лекомислени увлечения и детинщини. Ако и да е млада, Изабела си е истинска жена. Но вие сигурно сте забелязали това…
— Да, сега, като го споменавате…
— И нямам предвид само нейната — ако ми позволите тази волност — изящна и мека рамка, а онази доброта и вътрешна красота, която тя носи в себе си и която само чака подходящия момент, за да излезе на бял свят и да направи някой късметлия най-щастливия мъж на света.
Семпере вече не знаеше къде да се дене.
— Да не говорим, че има и скрити дарби! Знае езици. Свири на пиано като ангел. Как само разбира от математика — Исак Нютон би могъл да й завиди! Ами как умее да готви — пръстите да си оближеш! Я ме погледнете! Напълнях с няколко килограма, откакто работи за мен. Такива деликатеси няма да намерите и в „Ла тур д’аржан“51… Само не ми казвайте, че не сте забелязали това!
— Ами тя нищо не спомена за готвенето…
— Имам предвид любовта от пръв поглед.
— Да ви кажа честно…
— Разбирате ли как стоят нещата? Момичето, макар и да си дава вид на неукротено зверче, е хрисимо и плахо до крайна степен, даже, бих казал, патологична. За всичко са виновни монахините, които шашардисват девойките с разни дивотии за пъкъла и уроци по шиене. Да живее светското училище!
— Аз пък бих се заклел, че тя ме смята едва ли не за глупак — увери ме Семпере.
— Ето на! Това е неопровержимо доказателство! Семпере, приятелю мой, когато една жена се държи с някого, сякаш го мисли за глупак, значи я е подгонил меракът.
— Сигурен ли сте в това?
— Повече, отколкото в надеждността на Испанската банка. Чуйте ми думата, все пак разбирам нещичко от тия работи.
— И баща ми така казва. Какво да правя сега?
— Е, зависи. На вас харесва ли ви момичето?
— Дали ми харесва? Не зная. Как разбира човек дали…
— Много просто. Случва ли ви се да я погледнете тайничко и изведнъж да ви се прииска да я ухапете?
— Да я ухапя?
— По задника, да речем.
— Господин Мартин…
— Не ми се правете на срамежлив, защото сега си говорим по мъжки, а знайно е, че ние, мъжете, сме липсващото звено между пирата и прасето. Харесвате ли я, или не?
— Е, Изабела е миловидно момиче.
— И какво още?
— Умно. Симпатично. Работливо.
— Продължавайте.
— Мисля също, че е добра християнка. Не че аз съм ревностно практикуващ католик, ама все пак…
— Няма какво да ми разправяте. Изабела е набожна до немай-къде. Нали ви казвам, монахините имат пръст в тая работа.
— Но да я ухапя — това и през ум не ми е минавало, да ви кажа честно.
— Не ви е минавало през ум, докато аз не го споменах.
— Трябва да ви кажа, че ми се струва неуважително да говорите така за нея, или за която и да е жена, и би трябвало да се засрамите… — възрази Семпере син.
— Mea culpa52 — изрекох напевно аз и вдигнах ръце, сякаш се предавах. — Но всъщност няма значение, защото всеки изразява обожанието си по своему. Аз съм лекомислено и повърхностно създание, затова се фокусирам на хищническите инстинкти, но вие, с тази ваша aurea gravitas53, сте човек с дълбоки и мистични чувства. Важното е, че момичето ви обожава, и че чувството е взаимно.