— Виждаш ли този пакет? Искам да го дадеш на една госпожа, която ей сега ще излезе оттам. Ще й кажеш, че един господин те е помолил да й го предадеш, но няма да й казваш, че съм бил аз. Разбра ли?
Хлапакът кимна. Дадох му монетата и книгата.
— А сега ще почакаме.
Не се наложи да чакаме дълго. Три минути по-късно я видях да излиза. Насочи се към Ла Рамбла.
— Тази е госпожата. Виждаш ли я?
Майка ми се поспря пред портика на Витлеемската църква и аз дадох знак на хлапето да изтича при нея. Наблюдавах сцената отдалече, без да мога да чуя думите им. Детето й подаде пакета и тя го погледна учудено, колебаеше се дали да го приеме, или не. Момчето обаче настоя и накрая тя взе пакета от ръцете му и го проследи с поглед, когато то хукна да бяга. Объркана, майка ми се позавъртя насам-натам, шарейки с очи. Премери на ръка пакета, като оглеждаше внимателно пурпурната хартия, в която бе завит. Накрая любопитството й надделя и го отвори.
Видях я как извади книгата. Държеше я с две ръце и се взираше в предната корица, а после обърна томчето, за да погледне и задната. Дъхът ми секна и ми се прииска да се доближа до нея, да й кажа нещо, но просто не можех. Останах на мястото си, едва на няколко метра от моята майка, и я наблюдавах скришом, без тя да забележи присъствието ми, докато накрая закрачи отново с книгата в ръце в посока към Колон. Минавайки пред Двореца на Вицекралицата30, тя се приближи до едно боклукчийско кошче и я хвърли в него. После видях как тръгна надолу по Ла Рамбла и се стопи безследно в тълпата, сякаш кракът й никога не бе стъпвал там.
19
Семпере старши беше сам в книжарницата и тъкмо лепеше гърба на един екземпляр от „Фортуната и Хасинта“, който се разпадаше, когато вдигна поглед и видя, че съм застанал пред вратата. Трябваха му само няколко секунди, за да осъзнае в какво състояние се намирам. Направи ми знак да вляза. Щом се озовах вътре, книжарят веднага ми предложи стол.
— Не изглеждате добре, Мартин. Трябва да отидете на лекар. Ако ви е страх, ще ви придружа. И на мен ми треперят мартинките от тия доктори с техните бели престилки и разните им островърхи неща, дето ги държат в ръце, ама понякога човек, волю-неволю, трябва да отиде.
— Имам най-обикновено главоболие, господин Семпере. Пък и вече ми минава.
Семпере ми поднесе чаша минерална вода „Виши“.
— Вземете. Това цери всичко освен глупостта, която си е истинска пандемия в разгар.
Усмихнах се на шегата му неохотно. Пресуших чашата и въздъхнах. Усещах гадене и силна пристягаща болка, която пулсираше зад лявото ми око. За миг ми се стори, че ще рухна безчувствен, и затворих очи. Поех дълбоко въздух, като се молех да не хвърля топа точно там. Съдбата не би могла да има такова извратено чувство за хумор, че да ме отведе до книжарницата на Семпере, за да му оставя един труп в отплата за всичко, което бе сторил за мен. Усетих една ръка, която внимателно подпираше челото ми. Семпере. Отворих очи и видях, че книжарят и синът му, който се бе появил междувременно, ме наблюдават с погребално изражение.
— Да повикам ли доктор? — попита Семпере младши.
— Вече съм по-добре, благодаря. Много по-добре.
— Вашият начин на подобряване може да изкара акъла на човек. Лицето ви е направо посивяло.
— Може ли още мъничко вода?
Синът на книжаря побърза да ми напълни пак чашата.
— Извинете за зрелището — казах аз. — Уверявам ви, че не беше нарочно.
— Не говорете глупости.
— Навярно ще ви дойде добре да хапнете нещо сладко. Възможно е да ви е спаднала кръвната захар… — отбеляза синът.
— Да, я отиди до пекарната на ъгъла и донеси нещо сладичко — рече одобрително книжарят.
Когато останахме насаме, Семпере ме погледна укоризнено.
— Кълна ви се, че ще отида на лекар — обещах аз.
Няколко минути по-късно синът му се върна с книжна торба, пълна с най-отбрани вкусотии от кварталната сладкарница. Подаде ми я и аз си избрах една кифличка, която при други обстоятелства щеше да ми се стори апетитна като задника на някоя хористка.
— Хайде, гризкайте — нареди ми Семпере.
Послушно изядох кифличката. Малко по малко започнах да се подобрявам.
— Май взе да идва на себе си — забеляза синът.
— Ех, какво ли не церят кифличките от пекарната на ъгъла…