Корели кимна.
— Имате добра памет.
— Паметта ми е отлична, господин Корели, макар че не си спомням да съм видял, прочел или пък чул за някоя книга, издадена от вас.
— Съмнявате се в моята платежоспособност?
Поклатих глава, опитвайки се да прикрия копнежа и алчността, които ме разяждаха отвътре. Колкото по-безразличен вид си придавах, толкова по-изкушен се чувствах от обещанията на издателя.
— Просто ми е любопитно да узная вашите мотиви — изтъкнах.
— Така и трябва да бъде.
— Във всеки случай е редно да ви припомня, че имам договор, който ме обвързва изключително с Баридо и Ескобиляс за още пет години напред. Онзи ден получих съвсем недвусмислено посещение от двамината, придружени от доста отракан наглед адвокат. Ала това май не е от особено значение, защото пет години са порядъчно дълго време, а за мен е пределно ясно, че времето е последното нещо, с което разполагам.
— Адвокатите не бива да ви стряскат. Моите изглеждат несравнимо по-отракани от хората на онези два цирея и нямат изгубен случай. Оставете на мен правните подробности и съдебните спорове.
Последните думи той изрече с една усмивка, която ме накара да си помисля, че за мен ще е от полза да нямам никакво вземане-даване с юридическите съветници на издателство „Люмиер“.
— Вярвам ви. Сега навярно остава само въпросът какви са останалите подробности на вашето предложение — всъщност най-главните.
— Това не е лесно да се обясни, тъй че ще е най-добре да говоря без заобикалки.
— Да, ако обичате.
Корели се наведе напред и ме прониза с поглед.
— Мартин, искам да създадете една религия за мен.
Отначало помислих, че не съм го чул добре.
— Моля?
Той не откъсваше от мен своите бездънни очи.
— Казах, че искам да създадете една религия за мен.
Изгледах го продължително, онемял от изненада.
— Май ме взимате на подбив.
Корели поклати глава и с наслада отпи от виното си.
— Искам да впрегнете целия си талант и в течение на една година да се посветите телом и духом на най-великата история, която някога сте съчинявали: една религия.
Единственото, което можах да сторя, бе да избухна в смях.
— Но вие сте напълно луд! Това ли е вашето предложение? Такава ли книга искате да напиша?
Корели кимна невъзмутимо.
— Не сте избрали подходящия писател. Аз нямам понятие от религия.
— Не се тревожете за това. Аз пък имам. На мен не ми трябва богослов. Това, което търся, е разказвач. Знаете ли какво представлява една религия, приятелю Мартин?
— Едвам си спомням „Отче наш“.
— Изящна и добре изпипана молитва. Като оставим настрана поетичната част, религията е своего рода нравствен кодекс, който се изразява посредством легенди, митове или други литературни средства, за да установи система от вярвания, ценности и норми, с които да се регулира дадена култура или общество.
— Амин — отвърнах.
— И както при литературата или при който и да е акт на общуване, ефективността се дължи на формата, а не на съдържанието — продължи Корели.
— Значи твърдите, че една доктрина е нещо като приказка?
— Всичко е приказка, Мартин. Нашите вярвания, нашите познания, нашите спомени, че даже и сънищата ни. Всичко е приказка, повествование, поредица от случки и персонажи, които предават някакво емоционално съдържание. Един акт на вярата е всъщност акт на приемане — приемане на история, която ни се разказва. Приемаме за истина единствено онова, което може да бъде разказано. Само не ми казвайте, че идеята не ви изкушава.
— Не.
— Не се изкушавате да съчините история, заради която хората ще са готови да живеят и да умрат, заради която ще са способни да убиват и да се оставят да бъдат убити, да се жертват и да се обричат на осъждане, да отдават душата си? Та има ли за един писател по-голямо предизвикателство от това — да съчини история с такава мощ, че да надхвърли границите на измислицата и да се превърне в истина, в откровение?
В течение на няколко секунди двамата се гледахме мълчаливо.
— Мисля, че вече знаете какъв ще е моят отговор — рекох аз накрая.
Корели се усмихна.
— Аз го зная, да. Струва ми се обаче, че вие още не го знаете.
— Благодаря ви за компанията, господин Корели. А също и за виното, и за тези разсъждения. Много предизвикателни, наистина. Внимавайте с кого ги споделяте. Пожелавам ви да намерите подходящия човек и вашият памфлет да се увенчае с небивал успех.
Станах и понечих да си тръгна.
— Чакат ли ви някъде другаде, Мартин?
Не му отговорих, но се спрях.