Второ действие
LUX AETERNA
1
Ознаменувах завръщането си в света на живите, като отдадох почит на един от най-влиятелните храмове в целия град: централният клон на Испано-колониалната банка на улица „Фонтанела“. При вида на стоте хиляди франка директорът, финансовите инспектори и цяла армия от касиери и счетоводители изпаднаха в екстаз и веднага ме въздигнаха до олтарите, запазени за онези клиенти, които предизвикват едва ли не религиозно благоговение и симпатия. След като уредих формалностите с банката, реших да се срещна с друг от конниците на Апокалипсиса и отидох до един павилион за вестници на Пласа Уркинаона. Отворих един брой на „Ла вос де ла индустрия“ по средата и потърсих местните новини — раздела, списван на времето от мен. Вещата ръка на дон Басилио все още се долавяше в заглавията и аз разпознах имената на почти всички автори на статии, сякаш не бе изтекло толкова време оттогава. Шестте години умерена диктатура на генерал Примо де Ривера бяха донесли на града едно отровно и мътно спокойствие, което съвсем не се отразяваше добре на хрониката на престъпленията и сензациите. В пресата вече почти не се появяваха сведения за бомбени атентати или престрелки. Барселона, страховитата „Огнена роза“, напоследък бе започнала да прилича по-скоро на тенджера под налягане. Тъкмо се канех да сгъна вестника и да си взема рестото, когато го видях. Беше съвсем кратко съобщение в една колонка с няколко произшествия, поместени на последната страница от раздела.
ЕДИН ТРУП И ДВАМА ТЕЖКО РАНЕНИ СЛЕД СРЕДНОЩЕН ПОЖАР В РАВАЛ
Жоан Марк Угет/ Барселона
Призори в петък е избухнал силен пожар на Пласа делс Анжелс №6, седалище на издателската къща „Баридо и Ескобиляс“, при който е загинал директорът на издателството дон Хосе Баридо и тежко са пострадали неговият съдружник дон Хосе Луис Лопес Ескобиляс и служителят г-н Рамон Гусман. Последният бил застигнат от пламъците, докато се опитвал да помогне на двамата ръководители на фирмата. Според пожарникарите бедствието вероятно е предизвикано от възпламеняването на някакъв химически материал, който е бил използван при ремонта на сградата. За момента не се отхвърлят и други причини, тъй като очевидци твърдят, че са видели някакъв мъж да излиза оттам броени мигове преди да се разрази пожарът. Жертвите са били откарани в Клиниката на Барселона, където лекарите са констатирали смъртта на единия, а другите двама са били приети в критично състояние.
Отидох там с цялата бързина, на която бях способен. Миризмата на изгоряло се усещаше още от Ла Рамбла. Група от съседи и любопитни граждани се бе събрала на площада пред сградата. Тънки струйки бял дим се издигаха от една купчина отломки, струпани пред входа. Познах неколцина служители на издателството, които се опитваха да спасят изпод руините малкото оцелели вещи. Кашони с обгорени книги и лизнати от пламъците мебели бяха накамарени на улицата. Фасадата бе почерняла, прозорците се бяха пръснали от огъня. Разкъсах кръга на зяпачите и влязох вътре. Силна смрад затъкна гърлото ми. Някои от работещите в издателството, които се мъчеха да спасят принадлежностите си, ме познаха и унило ме поздравиха.
— Господин Мартин… голямо нещастие — мънкаха те.
Прекосих онова, което преди беше приемната, и се отправих към кабинета на Баридо. Пламъците бяха погълнали килимите и превърнали мебелите в скелети от жарава. Таванът се бе срутил в единия ъгъл, отваряйки просека, през която нахлуваше светлина откъм задния двор. Във въздуха се носеше гъст облак от пепел. Един стол, оцелял по чудо от пожара, се мъдреше в средата на стаята и на него седеше Усойницата, която плачеше със сведена глава. Коленичих пред нея. Тя ме позна и се усмихна през сълзи.
— Добре ли си? — попитах я аз.
Тя кимна.
— Знаеш ли, каза ми да си вървя вкъщи, че вече било късно и трябвало да си почина, че днес ни чакал труден ден. Точно приключвахме счетоводната отчетност за месеца… ако се бях забавила още една минутка…
— Какво се случи всъщност, Ерминия?
— Бяхме останали на работа до късно. Наближаваше полунощ, когато господин Баридо ми каза да се прибера вкъщи. Издателите чакаха един господин, който щял да дойде да се срещне с тях…
— В полунощ? Че какъв ще е тоя господин?
— Чужденец, мисля. Не знам точно, но май ставаше дума за някаква оферта. На драго сърце щях да остана, но вече беше много късно и господин Баридо ми каза…
— Ерминия, а спомняш ли си името на въпросния господин?