— В такъв случай за вас всички вярвания и идеали не са нищо повече от художествени измислици.
— Всяко тълкувание или наблюдение на реалността по необходимост е измислица. В тоя случай проблемът се корени в това, че човекът е животно с морални разбирания, захвърлено в една аморална вселена и обречено на съществуване, което има край и е лишено от друг смисъл, освен да увековечи естествения кръговрат на своя вид. Невъзможно е да се оцелее в едно удължено състояние на реалността — поне за човешкото същество. Прекарваме голяма част от живота си, сънувайки, особено когато сме будни. Както вече ви казах, става дума за чиста биология.
Въздъхнах.
— И след всичко това искате от мен да съчиня един мит, който да кара наивниците да падат на колене и да ги убеждава, че са видели светлината, че съществува нещо, в което да вярват, за което да живеят, да умират и включително да убиват.
— Именно. Не искам от вас да съчинявате нещо, което досега да не е било съчинено под една или друга форма. Искам само да ми помогнете да напоя жадните.
— Това е похвално и благочестиво намерение — казах аз с ирония.
— Не, това е чисто и просто търговско предложение. Природата е един гигантски свободен пазар. Законът за търсенето и предлагането е факт, съществуващ на молекулярно ниво.
— Може би ще трябва да си потърсите някой интелектуалец за тази работа. Като говорим за молекулярни и търговски факти, уверявам ви, че повечето от тия хора не са виждали сто хиляди франка накуп през целия си живот и бас държа, че ще са склонни да продадат душата си — или дори да си измислят такава — за една малка част от тази сума.
Металният блясък в очите му ме наведе на мисълта, че Корели се кани да ми изнесе поредната от своите груби кратки проповеди. Извиках в съзнанието си изплатената сума, която почиваше в моята сметка в Испано-колониалната банка, и си казах, че за сто хиляди франка човек спокойно може да понесе една литургия или даже цял сборник от проповеди.
— Интелектуалецът обикновено е човек, който не блести особено тъкмо с интелекта си — отсъди Корели. — Той сам си приписва това определение, за да компенсира природното безсилие, което долавя в своите способности. Това е отколешната и безспорна истина на поговорката „кажи ми с какво се фукаш и аз ще ти кажа какво ти липсва“. То е нещо обичайно, което съзираме навсякъде край нас. Невежият винаги се представя за познавач, жестокият — за милосърден, грешникът — за вода ненапита, лихварят — за благодетел, тесногръдият — за патриот, арогантният — за скромен, пошлият — за изтънчен, а глупецът — за интелектуалец. Всичко това отново е дело на природата, която далеч не е онази силфида, възпявана от поетите, а по-скоро една жестока и ненаситна майка, принудена да се изхранва от създанията, които ражда неспирно, за да продължи да живее.
Усетих, че вече почва да ми се гади от Корели и неговата поетика на безмилостната биология. Бях смутен от едва сдържания плам и гняв, с които бяха пропити думите на издателя, и се запитах дали във вселената имаше нещо, което да не му се струва отблъскващо и жалко, включително и моята личност.
— Би трябвало да изнасяте вдъхновяващи сказки в училищата и енорийските църкви на Цветница. Ще имате изумителен успех — подметнах аз.
Корели се изсмя студено.
— Не сменяйте темата. Аз търся обратното на един интелектуалец — ще рече, търся интелигентен човек. И вече съм го намерил.
— Ласкаете ме.
— Нещо повече, плащам ви. И то много добре, а това е единственото истинско ласкателство в тоя курвенски свят. Никога не приемайте почести, които не са отпечатани на гърба на чек. Празните почести облагодетелстват само онзи, който ги дава. И тъй като ви плащам, очаквам да ме слушате и да следвате указанията ми. Повярвайте ми, нямам никакъв интерес да ви карам да си губите времето. Докато сте на заплата при мен, вашето време е и мое.
Говореше вежливо, но стоманеният блясък в очите му не оставяше място за съмнения.
— Не е нужно да ми го напомняте на всеки пет минути.
— Простете моята настойчивост, приятелю Мартин. Ако ви досаждам с всички тези словоизлияния, то е само за да приключа с тях колкото се може по-скоро. Това, което искам от вас, е формата, а не съдържанието. Съдържанието винаги е едно и също и е измислено, откакто съществуват човеците. Отпечатано е в сърцата им като сериен номер. От вас искам да намерите интелигентен и съблазнителен начин да отговорите на въпросите, които всички си задаваме, и да го направите чрез един собствен прочит на човешката душа, като приложите на дело своето изкуство и професионалния си опит. Искам да ми донесете разказ, който да пробужда душата.