Облак от уханен дим ни покри целите като морски прилив.
— Преди няколко месеца бях в Париж и имах сгоден случай да направя някои проучвания по темата, за която споменахте на нашия приятел Семпере преди известно време — подхвана Барсело.
— Издателство „Люмиер“.
— Именно. Ще ми се да можех да изчопля повече сведения, но за жалост, след закриването на издателството явно никой не е закупил инвентара му, тъй че не ми се удаде да науча кой знае какво.
— Казвате, че е закрито? Кога е станало това?
— През хиляда деветстотин и четиринайсета, ако не ме лъже паметта.
— Трябва да има някаква грешка.
— Не, ако говорим за издателство „Люмиер“ на булевард „Сен Жермен“.
— Да, за него става дума.
— Вижте, аз всъщност си записах всичко, за да не ми изхвръкне от ума, когато се срещнем.
Барсело порови в едно чекмедже на бюрото си и измъкна оттам малък бележник.
— Ето: „Издателство «Люмиер» — издателска къща, специализирана в публикуването на религиозни текстове, с офиси в Рим, Париж, Лондон и Берлин. Учредител и издател: Андреас Корели. Дата на откриването на първия офис в Париж: 1881 г.“
— Невъзможно — промълвих аз.
Книжарят сви рамене.
— Е, не е изключено да съм объркал нещо, но…
— Имахте ли възможност да посетите офисите?
— Наистина се опитах да го направя, защото хотелът ми беше съвсем наблизо, срещу Пантеона, а старите офиси на издателството се намират на южния тротоар на булеварда, между „Рю Сен Жак“ и булевард „Сен Мишел“.
— И?
— Сградата беше празна и запечатана и изглеждаше така, сякаш е имало пожар или нещо подобно. Непокътнато бе останало само мандалото на вратата — наистина изящна вещ във формата на ангел. Бронзов, ако не греша. Направо щях да го задигна, ако един жандарм не ме гледаше накриво, а на мен не ми стискаше да предизвикам някой дипломатически скандал — току виж Франция решила да ни завладее пак.
— Като гледам накъде вървят нещата, навярно би ни направила услуга.
— Май имате право… Но да се върнем към темата — като видях на какъв хал е сградата, отидох да поразпитам в съседното кафене и ми казаха, че повече от двайсет години е все в това състояние.
— Можахте ли да научите нещо за издателя?
— Корели? Доколкото разбрах, издателството било закрито, когато той решил да се пенсионира, въпреки че вероятно нямал и петдесет години. Мисля, че се преместил да живее в едно село в Южна Франция, в Люберон, и скоро след това починал. Разправят, че го ухапала змия. Усойница. Ето какъв край може да ви сполети, ако се оттеглите след пенсия в Прованса.
— Сигурен ли сте, че е умрял?
— Отец Колини, негов бивш конкурент, ми показа некролога му, който бе поставил в рамка като някакъв скъп трофей. Каза ми, че си го гледа всеки ден, за да му напомня, че проклетото копеле е мъртво и погребано. Точно тези думи употреби, въпреки че на френски звучаха далеч по-приятно и мелодично.
— Спомена ли Колини дали издателят е имал син?
— Останах с впечатлението, че въпросният Корели не е любимата му тема за разговор, защото отчето побърза да се отскубне от мен при първия удобен случай. Изглежда, че е имало някакъв скандал между тях, понеже Корели му отмъкнал един от неговите автори, някой си Ламбер.
— Какво точно се е случило?
— Най-забавното в тая работа е, че на Колини всъщност никога не му се удала възможност да се срещне лично с Корели. Целият му контакт с него се свеждал до делова кореспонденция. Както изглежда, коренът на проблема бил в това, че мосю Ламбер сключил договор да напише книга за издателство „Люмиер“ зад гърба на Колини, въпреки че работел изключително за него. Ламбер бил безнадеждно пристрастен към опиума и имал толкова дългове, че с тях спокойно можел да павира „Рю дьо Риволи“ от единия до другия край. Колини подозираше, че Корели му бил предложил астрономическа сума и клетникът, който и без друго бил на умиране, се съгласил, защото искал да осигури децата си.
— За какъв тип книга била поръчката?
— Нещо с религиозно съдържание. Колини спомена заглавието, беше някакъв обичаен латински израз, който в момента не мога да си спомня. Нали знаете, че имената на всички требници доста си приличат. „Pax Gloria Mundi“41 или нещо подобно.
— И какво станало с книгата и с Ламбер?
— Тук вече работата се заплита. Както изглежда, в пристъп на лудост горкият Ламбер пожелал да изгори ръкописа и се подпалил заедно с него в сградата на въпросното издателство. Тогава мнозина сметнали, че за това бил виновен опиумът, който му отнел акъла, ала Колини подозира, че Корели го е подтикнал да се самоубие.