— Но защо би сторил такова нещо?
— Кой знае? Може би не е искал да изплати обещаната сума. Може пък всичко това да са фантазии на Колини, който, по мое мнение, чества новото божоле42 дванайсет месеца в годината. Без да навлизаме в повече подробности, той ми каза, че Корели се опитал да го убие, за да освободи Ламбер от предишните му задължения, и го оставил на мира едва когато Колини решил да анулира договора си с писателя.
— Не казахте ли преди малко, че двамата никога не са се срещали?
— Именно, това само потвърждава моите предположения. Според мен Колини бълнуваше. Когато го посетих в дома му, видях там повече разпятия, статуетки на Дева Мария и фигурки на светци, отколкото в някой магазин за коледни джунджурии. Останах с впечатлението, че на човека му хлопаше дъската. На сбогуване даже ме предупреди да стоя по-далече от Корели.
— Но нали преди това ви е казал, че Корели е мъртъв?
— Ecco qua43.
Умълчах се. Барсело ме гледаше заинтригуван.
— Имам чувството, че не останахте особено изненадан от моите сведения.
Побързах да лепна на лицето си безгрижна усмивка, за да покажа, че работата не е чак толкова важна.
— Напротив. Благодарен съм ви, че сте отделили време, за да направите тези проучвания.
— Няма защо да ми благодарите. Нали ме знаете, да обикалям Париж, за да науча някоя и друга клюка — това за мен си е удоволствие само по себе си.
Барсело откъсна от бележника си листчето с данните, които бе събрал, и ми го подаде.
— Може да ви послужи за нещо. Тук е записано всичко, което успях да разузная.
Станах и се ръкувах с него. Той ме изпрати до изхода, където ме чакаше Далмау с приготвения пакет.
— Ако искате някоя картичка с младенеца Иисус от ония, на които си отваря и затваря очичките в зависимост от това, от коя страна го гледате — имам и такива. Имам и една с Дева Мария, заобиколена от агънца, които се превръщат в бузести херувимчета, ако я завъртите. Същинско чудо на стереоскопичната технология.
— За момента словото на откровението ми е достатъчно.
— Така да бъде.
Бях признателен на Барсело за усилията му да ме ободри, но докато се отдалечавах от книжарницата, започна да ме обзема едно хладно безпокойство и ми се стори, че улиците и моята съдба са върху подвижни пясъци.
15
На път към къщи се спрях пред витрината на една книжарница с принадлежности за писане на улица „Аржентерия“. Върху сгъната драперия бе поставена една кутия, която съдържаше писци и перодръжка от слонова кост в комплект с бяла мастилница, гравирана, както ми се стори, с изображения на музи или феи. От целия комплект лъхаше нещо мелодраматично; той като че ли бе задигнат от писалището на някой руски романист от ония, които изписват хиляди страници, творейки до последна капка кръв. Изабела имаше изящен, чист като съвестта й калиграфски почерк, за който й завиждах, и този комплект с пера за писане сякаш носеше табелка с нейното име. Влязох и помолих продавача да ми го покаже. Писците бяха позлатени и въпросната джунджурия струваше едно малко състояние, но аз реших, че няма да е излишно да отговоря на любезността и търпението, които младата ми помощничка проявяваше към мен, с някакъв жест на внимание. Помолих да ми увият кутията с лъскава пурпурна хартия и да я украсят с огромна панделка.
Прибрах се вкъщи, предвкусвайки онова егоистично удоволствие, което изпитва човек, появяващ се с подарък в ръце. Готвех се да повикам Изабела, сякаш тя бе верен питомец, който си няма друго занимание, освен да чака предано завръщането на своя стопанин, но щом отворих вратата, занемях от разкрилата се пред мен гледка. Коридорът беше тъмен като тунел. Вратата на стаята в дъното бе отворена и хвърляше на пода ивица жълтеникава, примигваща светлина.
— Изабела? — извиках аз с пресъхнала уста.
— Тук съм.
Гласът долетя от стаята. Оставих пакета на масата във вестибюла и се отправих натам. Спрях се на прага и надникнах вътре. Изабела седеше на пода. Беше пъхнала една свещ във висока чаша и се бе отдала с цялото си усърдие на второто си призвание след литературата: да въвежда ред и чистота в чужди жилища.
— Как влезе тук?
Погледна ме усмихната и сви рамене.
— Бях в галерията и чух някакъв шум. Помислих, че сигурно вие сте се върнали, но като излязох в коридора, видях, че вратата на стаята е отворена. Не ми ли бяхте казали, че я държите заключена?
— Излез оттук. Не ми е приятно да влизаш в тази стая. Много е влажна.