Да. И независимо какво имаше да казва по въпроса Тиквичка, точно сега много по-добре звучеше идеята да забрави за всичко това, вместо за пореден път да минава през него. Най-добре да го остави да избледнее в общия мрак, който идва с всяко слънчево затъмнение. На нея все още й оставаше доста работа по умирането в тази воняща, пълна с мухи стая.
Затвори очи и в ноздрите й незабавно сякаш нахлу ароматът на бащиния й одеколон. А заедно с него и миризмата на леката му нервна пот. Усеща твърдото нещо под дупето си. Чува лекото му изпъшкване, когато помръдва в скута му, опитвайки се да намери удобно място. Чувствува ръката му, която леко се отпуска върху гърдата й. Чуди се дали той е добре. Започнал е да диша толкова учестено. По радиото Марвин Гей: „Твърде много обичам ми казват, но аз вярвам… аз вярвам… че така трябва да се обича жена…“
„Обичаш ли ме, Тиквичке?“
„Да, разбира се…“
„Тогава не се тревожи за нищо. Никога няма да те нараня. — Сега другата му ръка се придвижваше нагоре по голия й крак, избутваше пред себе си рокличката, събираше я на топка в скута й. — Искам…“
— „Искам да бъда мил с теб“ — измърмори Джеси, като леко се помести върху таблата на леглото. Лицето й бе жълтеникаво и изпито. — Това каза. Боже Господи, наистина каза това.
„Никой това не отрича… особено вие, момичета… понякога е мъка любовта… за мен е двойно по-жестока тя…“
„Не съм сигурна, че искам, татко… страх ме е да не си изгоря очите.“
„Имаш още двадесет секунди. Най-малко. Така че не се тревожи. И не се оглеждай.“
Тогава бе последвало шляпването на ластик — не нейния, а неговия — и той бе освободил стария Адам.
В борбата срещу растящото обезводняване от окото на Джеси се отрони една-единствена сълза и бавно се търкулна по бузата й.
— Правя го — рече тя с дрезгав, сподавен глас. — Спомням си. Дано да си щастлива.
„Да“ — рече Тиквичка и макар че сега не можеше да го види, Джеси чувствуваше онзи странен, мил поглед върху себе си. „Обаче отиде твърде напред. Върни се малко. Само мъничко.“
Една огромна вълна от облекчение премина през Джеси, щом тя разбра, че това, което Тиквичка иска да й припомни, не се е случило по време на бащините й сексуалните прояви, а преди тях… макар и малко.
„Тогава защо трябваше да минавам през останалото от тази ужасна стара история?“
Предполагаше, че отговорът е доста очевиден. Няма значение дали искаш една сардина или двадесет, тъй или иначе, трябва да отвориш консервата и да ги погледнеш всичките; трябва да помиришеш тази ужасна воня на риба и олио. Пък и нямаше да умре от малко древна история. Това можеше да стане от белезниците, които я държаха към леглото, но не и от тези стари спомени, независимо от тяхната болезненост. Време беше да престане с това хленчене и пъшкане и да се хване на работа. Време беше да открие онова нещо, което Тиквичка казваше, че трябва да открие.
„Върни се до момента точно преди той да започне да те докосва по другия начин — както не трябваше. Върни се на първопричината, поради която вие двамата бяхте там, навън. Върни се на затъмнението.“
Джеси стисна по-силно очи и се върна.
28
„Тиквичке? Добре ли си?“
„Да, но… малко е страшничко, нали?“
Сега не е нужно да поглежда в рефлекторната кутия, за да разбере, че нещо се случва: денят започва да притъмнява, както става, когато някой облак затулва слънцето по пътя си. Но това не е облак — сутрешният здрач се е разпръснал, а всички възможни облаци се намират далеч на изток.
„Да — казва той и когато тя го поглежда, с огромно облекчение вижда, че говори сериозно. — Искаш ли да седнеш в скута ми, Джес?“
„Може ли?“
„Разбира се.“
И тя го прави, доволна от близостта, топлината и сладкия му аромат — татковия аромат, — а денят продължава да притъмнява. Доволна преди всичко от това, че наистина е малко страшничко, по-страшничко, отколкото е предполагала. Най-много я плаши начинът, по който се стопяват сенките им върху верандата. Тя никога не е виждала сенки да се стопяват по този начин и е почти убедена, че никога няма да види подобно нещо за втори път. „Нямам абсолютно нищо против“ — мисли си тя и се примъква по-близичко, доволна да бъде (поне докато трае тази малко призрачна интерлюдия) отново татковата Тиквичка вместо познатата стара Джеси — прекалено длъгнеста, прекалено несръчна… прекалено скърцаща.