Тромавото свличане от леглото завърши. Лявата й ръка все още бе прикована за креватния стълб, но дясната само временно бе пленена между гръдния и кош и страничния ръб на леглото. Тя усещаше как топлата кръв блика върху кожата и се стича надолу по гърдите й.
Джеси извърна лице настрани, а после трябваше да изчака в агонията на тази нова поза. защото един парализиращ, режещо силен спазъм сграбчи гърба й от тила до основата на кръста. Чаршафът, към който бяха притиснати гърдите и разкъсаната й ръка, прогизваше от кръв.
„Трябва да стана — помисли си тя. — Трябва да стана веднага, иначе кръвта ми ще изтече и ще си умра ей тук.“
Спазъмът в гърба й премина и най-накрая тя се оказа способна да намести стъпалата здраво под себе си. Краката й въобще не се чувстваха толкова слаби и отпуснати, колкото се бе опасявала — всъщност с нетърпение чакаха да се заемат с отредената им задача. Джеси се оттласна нагоре. Заключената около левия стълб окова се плъзна колкото можа, после срешна следващата напречна дъска, а Джеси изведнъж се озова права — доскоро много се съмняваше, че изобщо някога ще може да заеме отново тази поза; стоеше изправена на двата си крака, до леглото, което бе представлявало нейният затвор… почти ковчег.
Чувство на огромна благодарност се опита да я залее, а тя го отблъсна със същата твърдост, с която бе отблъснала и паниката. По-късно можеше да има време за благодарност, но сега трябваше да помни единствено това, че все още не е освободена от проклетото легло и че времето й да се освободи от него е жестоко ограничено. Наистина, все още не бе усетила никаква слабост или световъртеж, но предполагаше, че това нищо не значи. Когато припадъкът дойдеше, сигурно щеше да го стори съвсем внезапно, просто да гръмне лампите.
И все пак, нима изправянето — само това и нищо друго — някога е било толкова велико нещо? Толкова неописуемо чудесно?
— Нне — изграчи Джеси. — Май че не.
Като държеше дясната си ръка свита и плътно притискаше раната върху вътрешната страна на китката й към горната извивка на лявата си гръд. Джеси направи едно полузавъртане и се долепи заднишком към стената. Сега стоеше отляво на леглото, а позата й приличаше почти на войнишката стойка при команда свободно. Дълбоко и бавно си пое дъх, после помоли дясната си ръка, заедно с клетатата й обелена част. да се заеме отново за работа.
Ръката се вдигна със скърцане, като ръка на стара и зле поддържана механична играчка, и дланта й се отпусна върху рафта над леглото. Последните два пръста все още отказваха да се движат при заповедите й, но тя успя да хване рафта между палеца и другите си два пръста достатъчно здраво, че да го прекатури от скобите му. Той тупна на дюшека, върху който бе лежала толкова много часове, дюшека, върху който все още лежаха нейните очертания — хлътнала, потна фигура, отбелязана върху розовите баклавички, и частично окървавена в горната си част. Видът на тази фигура накара Джеси да усети призляване, гняв и страх. Видът й я накара да усети лудост.
Тя отмести поглед от дюшека и рафта, легнал сега отгоре му, към треперещата си дясна ръка. Вдигна я до устата си и стисна със зъби стъкленото късче, което стърчеше изпод нокътя на палеца й. Стъкълцето се хлъзна, мина между кучешкия зъб и единия от резците, после се заби дълбоко в нежното розово месо на венеца й. Прониза я бързо ужилване и Джеси усети как в устата й бликва кръв, солено-сладка на вкус и гъста като черешовия сироп за кашлица, който трябваше да гълта, когато боледуваше от грип в детството си. Не обърна внимание на това ново порязване — през последните няколко минути се бе примирила с много по-лоши неща, а само захапа отново стъкълцето и полека го измъкна от палеца си, После го изплю на леглото заедно с пълна уста топла кръв.
— Добре — промърмори тя и вмъкна тялото си между стената и таблата на леглото. Дишаше на пресекулки.
Леглото се задвижи по-лесно, отколкото би могла да се надява, но Джеси никога не се бе съмнявала, че то в крайна сметка ще се задвижи, стига тя да си осигури подходяща опорна точка. Сега я имаше и ето че избута омразното нещо по лъснатия под. Докато се плъзгаше, долният му край завиваше надясно, защото тя можеше да бута само отляво, но Джеси бе взела това предвид и то не й пречеше. Дори участвуваше в примитивния й план.
„Когато късметът ти се обърне — мислеше тя. — той се обръща в точно обратната посока. Може да си си нарязала целия горен венец, Джес, но не си настъпила нито едно парченце счупено стъкло. Така че продължавай да си буташ леглото, душичке, и продължавай да си броиш кр…“