Протегна леко потреперващата си ръка и в първото си усилие да вземе оставащото ключе за малко щеше да го събори от ръба на шкафа. Изтръпването бе виновно — това проклето изтръпване, което просто не искаше да напусне пръстите й. Тя си пое дълбоко въздух, задържа го, сви юмрук въпреки болката и бликналата прясна струя кръв, после изпусна въздуха от дробовете си в дълга, свистяща въздишка. Почувствува се малко по-добре. Този път натисна с показалеца малката главичка на ключето и го плъзна до края на шкафа, вместо да се опитва веднага да го вдигне. Не спря, докато то не се показа от ръба.
„Ако го изпуснеш, Джеси! — изстена Благоверната съпруга. — Ох, ако го изпуснеш и това!“
— Млъквай, Блага — рече Джеси и захвана края на малкия предмет с палеца и показалеца си като в щипци. Опитвайки се да не мисли какво ще стане с нея, ако нещо се обърка, вдигна ключето и го доближи до белезницата. Последва страшен низ от секунди, в които не можеше да насочи треперещото му крайче към ключалката, след него един още по-страшен, когато самата ключалка стана двойна… сетне четворна. Джеси затвори очи и ги стисна, отново пое дълбоко дъх, после рязко ги отвори. Сега отново виждаше само една ключалка и тикна ключето в нея, преди очите да са успели да й направят някой друг номер.
— Добре — въздъхна тя. — Да видим сега.
Натисна по посока на часовниковата стрелка. Нищо не стана. Паниката се опита да скочи в гърлото й, а после тя изведнъж си спомни ръждясалата стара камионетка, която караше пазачът Бил Дън в своите обиколки, както и шеговитата лепенка на задната й броня. ЛЯВОТО ОТПУСКА, ДЯСНОТО ПРИТИСКА, пишеше там. Над думите бе нарисуван огромен тирбушон.
— Лявото отпуска — промърмори Джеси и се опита да завърти ключа обратно на часовниковата стрелка. За миг не разбра, че белезницата се е отворила — помисли, че силното щракване е от счупването на ключа в ключалката, затова изкрещя, а от порязаната й уста върху повърхността на тоалетката блъвна кървав фонтан. Част от него опръска вратовръзката на Джералд — червено върху червено. После видя, че назъбената ключалка стои отворена, и осъзна, че е успяла — наистина е успяла.
Джеси Бърлингейм дръпна лявата си ръка — малко подпухнала около китката, но иначе невредима, — а белезницата я освободи и падна до таблата, както бе сторила другарката й. После с изражение на дълбоко и смаяно благоговение Джеси бавно вдигна двете ръце към лицето си. Погледна от лявата към дясната, после пак към лявата. Не обръщаше внимание на факта, че дясната е обляна в кръв — кръвта не я интересуваше, поне не още. За момента искаше да се увери напълно, че наистина е свободна.
Почти цели тридесет секунди тя мести очи от едната към другата си ръка досущ като някой, който наблюдава игра на пинг-понг. После си пое дълбоко дъх, отметна глава назад и отново нададе висок пронизителен крясък. Усети в себе си тътена на нова вълна от мрак — огромна, гладка и зла, — но не му обърна внимание, а продължи да крещи. Струваше й се, че няма друг избор — трябваше или да крещи, или да умре. Крехкият режещ ръб на лудостта в този крясък бе ясно различим, но все пак той си оставаше крясък на върховно и победно тържество. На двеста метра, в гората преди началото на алеята, бившият Принц вдигна глава от лапите си и погледна тревожно към къщата.
Тя сякаш не можеше да откъсне очи от ръцете си, сякаш не можеше да спре този крясък. Никога не бе изпитвала и далечно подобие на сегашното си чувство, а някаква далечна част от нея мислеше: „Ако сексът беше поне наполовина толкова приятен, хората щяха да го правят на всеки уличен ъгъл — просто нямаше да могат да устоят.“
После дъхът й секна и тя се олюля назад. Посегна да сграбчи таблата на леглото, но закъсня с един миг — загуби равновесие и се строполи на пода. Докато падаше, осъзна, че част от нея бе очаквала веригите на белезниците да я задържат. Доста смешно, като си помислиш.
При падането удари отворената рана върху вътрешната страна на китката си. Болката възпламени цялата й десница като свещи на коледно дърво и когато този път изкрещя, в гласа й имаше само болка. Но млъкна бързо, усещайки как отново се унася към безсъзнанието. Отвори очи и ги впери в разкъсаното лице на съпруга си. Джералд отвърна на погледа й с израз на безпределна, изцъклена изненада: „Това не следваше да ми се случи, аз съм адвокат, чието име стои върху табелка на вратата.“ После мухата, която миеше крачката си върху горната му устна, изчезна в една от ноздрите му и Джеси се извърна толкова бързо, че блъсна главата си в дъските на пода, а пред очите й изскочиха искри. Когато отново ги отвори, гледаше нагоре към таблата, натруфена с капки и поточета кръв. Нима беше стояла там горе само преди няколко секунди? Не се съмняваше в това, но направо не беше за вярване — оттук шибаното легло изглеждаше високо почти колкото небостъргач.