„Остави това, Джеси — трябва да бързаш!“
„Няма ли да престанеш да ми лаеш?“ — отвърна тя. От ранената й китка вече не бълваше фонтан, но все още течеше нещо доста по-силно от тънка струйка, тъй че леглото, което тя видя отразено в огледалото на банята, представляваше истински ужас — прогизнал от кръв дюшек и нашарена с кръв табла. Беше чела някъде, че човек може да запази функциите си и при значителна загуба на кръв, но започне ли веднъж да се унася, всичко изчезва в миг. А тя май вече блъскаше стените.
Отвори шкафчето с лекарствата, видя кутията с превързочните материали и се изсмя с някакъв хриплив грак. Погледът й попадна върху малката кутия дамски превръзки, застанала дискретно зад неразбория от парфюми, одеколони и лосиони за след бръснене. Докато измъкваше кутията, катурна две-три шишенца и въздухът се изпълни със задушлива смесица от аромати. Тя обели хартиеното покритие от една превръзка след това я обви около ръката си като дебела бяла гривна. Почти веднага върху нея започнаха да разцъфват алени макчета.
„Кой би помислил, че една адвокатска съпруга има в себе си толкова кръв?“ — каза си Джеси и отново изграчи онзи хриплив смях, Върху най-горната преградка на шкафчето имаше метална ролка лейкопласт. Взе я с лявата си ръка. Дясната в момента, изглежда, не можеше почти нищо друго, освен да кърви и да вие от болка. Въпреки това тя все още я обичаше дълбоко, и защо не? Когато й бе потрябвала, когато не оставаше абсолютно нищо друго, тази ръка докопа останалото ключе, вмъкна го в ключалката и го завъртя. Не, тя нямаше нищичко против госпожица Десница.
„Това беше ти, Джеси — рече Тиквичка. — В смисъл… ние всички сме ти. Ти всъщност знаеш това, нали?“
Да. Тя знаеше това съвършено ясно.
Отстрани обвивката от лейкопласта и като държеше непохватно ролката с десницата си, дръпна края на лентата с помощта на левия палец. Върна ролката в лявата ръка, натисна края на лентата върху импровизираната си превръзка и няколко пъти обиколи китката, притискайки овлажнялото парче колкото се може по-плътно към разреза. Откъсна със зъби лейкопласта от ролката, поколеба се, после прибави бяла двойна лента точно под лакътя. Нямаше представа колко точно може да помогне такъв импровизиран турникет, но не смяташе, че ще навреди по някакъв начин.
Скъса отново лентата и когато пусна доста изтънялата ролка обратно в шкафчето, видя върху средното му рафтче зелено шишенце екседрин. Слава Богу, дори не беше с предпазна капачка. Тя го свали с лявата си ръка и измъкна бялата му пластмасова тапичка със зъби. Миризмата на аспириновите таблетки бе стинчива, остра, леко оцетена.
„Според мен това въобще не е добра идея — рече нервно Благоверната Бърлингейм. — Аспиринът разрежда кръвта и забавя съсирването.“
Това може и да бе вярно, но оголените нерви върху опакото на дясната й ръка вече пищяха като алармена система и тя смятяше, че ако не направи нещо, за да ги успокои малко, скоро ще се търкаля на пода и ще лае срещу отраженията върху тавана. Тръсна два екседрина в ръката си, поколеба се, после тръсна още два. Сложи отново тапичката, погълна таблетките и погледна виновно към импровизираната превръзка на китката си. Червеното все още проникваше през хартиените пластове — скоро би могла да махне парчето и да изстиска кръвта от него като гореща червена вода. Ужасна картина… и щом веднъж си я представи, сякаш вече не можеше да се отърве от нея.
„Ти влоши положението…“ — започна жално Благоверната.
„Ох, остави ме малко на мира — отвърна гласът на Рут. Говореше отсечено, но не грубо. — Ако сега умра от загуба на кръв, четирите аспирина ли трябва да обвинявам, след като по начало почти си скалпирах дясната ръка, за да стана от леглото? Това е сюрреалистично!“
Да наистина. Сега всичко изглеждаше сюрреалистично. Само дето това не беше най-точната дума. Най-точната дума беше…
— Свръхреалистично — произнесе тя с нисък замислен глас. Да, точно така. Тази беше думата. Джеси се завъртя, за да затане отново с лице към вратата, после ахна уплашено. Онази част от главата й, която управляваше равновесието, отчете, че тя продължава да се върти. За миг си представи десетки Джесита, цяла верига от застъпващи се Джесита, които документират дъгата на нейното завъртане като кадри от филмова лента. Тревогата й се задълбочи, когато видя, че златните снопове светлина, падащи косо през западния прозорец, сега са придобили истинска плът — приличаха на яркожълти ленти от змийска кожа. Кръжащите в тях ситни прашинки вече бяха пръски диамантен прах. Тя чуваше бързото и леко тупкане на сърцето си, вдъхваше смесените аромати на кръв и кладенчова вода. Сякаш душеше прастара медна тръба.