„Защо?“ — попитах аз.
„Защото подобно нещо можеше да те постави в много неприятна ситуация — ситуация, в която полицаите престават да бъдат добри момчета и започват да ти четат правата.“
„Не разбирам за какво говориш“ — казах аз, но вече започвах да разбирам, Рут, наистина. Джералд беше откачен на тема застраховки и вече бях информирана от агентите на три различни застрахователни компании, че ще прекарам периода на официалния си траур — и още не малко години — в доста удобни условия.
„Джон Харълсън в Огъста направи много цялостна, много внимателна аутопсия на съпруга ти — рече Брандън. — Според неговия доклад Джералд е починал от това, което медицинските експерти наричат «чист инфаркт», тоест неусложнен от хранително отравяне, прекомерно напрягане или тежка физическа травма. — Той очевидно имаше намерение да продължи — намираше се в онова настроение, което аз наричам Брандън Поучителен, — но видя върху лицето ми нещо, което го възпря. — Джеси, какво има?“
„Нищо“ — отвърнах аз.
„Има нещо — изглеждаш ужасно. Спазъм ли получи?“
Докато успея да го убедя, че ми няма нищо, наистина почти се съвзех. Предполагам, че се досещаш за какво мислех Рут, тъй като вече го споменах в писмото — двойния ритник, с който отблъснах Джералд, когато той не пожела да направи каквото трябва и да ме пусне. Един в корема, един право в семейните бижута. Мислех си какъв късмет беше, дето им казах, че сексът е бил грубичък — това обясняваше белезите. Сигурно все пак са били леки, защото инфарктът последва ритниците незабавно и е спрял процеса на посиняване почти преди той да започне.
Това, разбира се, навежда на друг въпрос — дали аз съм причинила инфаркта му, като съм го изритала? Никоя от медицинските книги, които прегледах, не отговаря еднозначно на този въпрос, но нека да не се залъгваме: сигурно съм му помогнала. Все пак отказвам да опера целия пешкир. Той беше с наднормено тегло, пиеше прекалено много и пушеше като комин. Инфарктът наближаваше: ако не беше станал в този ден, щеше да стане следващата седмица или следващия месец. Дяволът си избира моментите според всеки от нас. Рут. Аз вярвам в това. Ако ти не вярваш, най-сърдечно ти препоръчвам да го запомниш, и то добре. Аз обаче мисля, че съм си спечелила правото да вярвам в каквото желая да вярвам, поне по този въпрос. Особено по този въпрос.
„Ако съм имала вид на човек, който е глътнал кръгла дръжка на врата — казах на Брандън, — това е защото се опитвам да свикна с мисълта, че някои ме смятат за убийца на Джералд заради застраховката му «живот».“
Той пак поклати глава, като през цялото време ме гледаше най-сериозно. „Те въобще не мислят така. Харълсън казва, че Джералд е получил инфаркт, евентуално ускорен от сексуална възбуда, а щатската полиция приема това, защото Джон Харълсън е, кажи-речи, най-добрият в занаята. Най-много да има няколко циници, които да смятат, че си се направила на Саломе и си го довела дотам умишлено.“
„А ти?“ — попитах аз.
Мислех си, че може да го шокирам с такава директност, и част от мен любопитствуваше как би изглеждал един шокиран Брандън Милърън, но трябваше да помисля повече. Той само се усмихна. „Дали мисля, че би имала достатъчно въображение, за да усетиш шанса да гръмнеш термостата на Джералд, но не би имала достатъчно, че да видиш как в резултат на това самата ти може да свършиш в белезниците? Не. Независимо колко струва мнението ми, Джес, аз мисля, че нещата са станали точно така, както ми каза. Мога ли да бъда искрен?“
„Не искам нищо друго“ — отвърнах му аз.
„Добре. Аз работех заедно с Джералд и се разбирах с него, но във фирмата имаше доста хора, с които не беше така. Той беше най-големият световен перко на тема контрол. Никак не ме изненадва, че идеята да прави секс с прикована към леглото жена е изгърмяла всичките му бушони.“
Когато каза това, аз го стрелнах с поглед. Беше вечер, светеше само лампата над главата ми и от раменете нагоре го покриваше сянка, но аз съм почти сигурна, че Младата адвокатска акула на града Брандън Милърън се беше изчервил.
„Ако съм те обидил, съжалявам“ — рече той с неочаквано скован глас.
Едва не се разсмях. Щеше да прозвучи неучтиво, но в този момент той говореше като осемнадесетгодишен хлапак, току-що излязъл от гимназията. „Не си ме обидил, Брандън“ — рекох.