Той пусна ръката ми, извади носна кърпичка някъде от вътрешността на крещящо изтупания адвокатски костюм, с който бе този ден, после избърса с нея лицето ми. Направи го толкова нежно, колкото го правеше майка ми, когато влизах в кухнята с неистов рев, защото съм си ожулила коляното — това ставаше в ранните години, както разбираш, преди да се превърна в скърцащото колело на семейството.
„Добре — рече накрая той. — Ще открия всичко възможно и ще те осведомя… освен ако не ми кажеш да спра, разбира се. Но имам чувството, че ще е добре да си затегнеш предпазния колан.“
Той откри доста много и сега аз ще те осведомя за него, Рут, но те предупреждавам: той бе прав за предпазния колан. Ако решиш да прескочиш някои от следващите няколко страници, ще те разбера. На мен ми се иска да мога да прескоча написването им, но имам чувството, че това също е част от терапията. Последната част, надявам се.
Този раздел от историята — който сигурно бих могла да нарека „Разказа на Брандън“ — започва още от осемдесет и четвърта или осемдесет и пета година. Точно по това време в района на езерата в западен Мейн започнали да никнат случаите на гробищен вандализъм. В пет-шест градчета по границата на щата и в Ню Хампшър се съобщавало за подобни случаи. Такива неща като събаряне на надгробни паметници, надписи със спрей и кражби на възпоменателни флагчета са доста често явление в провинцията, а след празника на Вси светии, разбира се, винаги има купища смачкани тикви, които трябва да се чистят от местната костница, но тези престъпления отивали доста по-далеч от лудориите и дребните кражби. Когато ми донесе първия си доклад в края на миналата седмица, Брандън употреби думата „оскверняване“ и към осемдесет и осма година тази дума започва да се появява в повечето от полицейските доклади за престъпленията. Самите престъпления изглеждали анормални за хората, които ги откривали, както и за тези, които ги разследвали, но начинът на действие бил съвсем разумен, внимателно организиран и целенасочен. Някой — или някои, може би двама-трима, но по-вероятно един — разбивал криптите и мавзолеите на гробищата в малките градчета с ловкостта на изпечен крадец, който прониква в къща или магазин. Той очевидно пристъпвал към тази работа оборудван с бормашина, болторезачка, здрави ножовки и вероятно крик — Брандън казва, че много превозни средства на четири колела напоследък се продават заедно с тези инструменти.
Взломовете винаги били насочени към криптите и мавзолеите — никога към индивидуалните гробове — и почти всички ставали през зимата, когато земята е твърде корава и не може да се рови в нея, тъй че телата трябва да се пазят, докато силните студове отминат. Щом извършителят проникнел вътре, той отварял ковчезите с помощта на болторезачката и електрическата дрелка. Систематично обирал от труповете всички накити, с които евентуално били погребани, а с клещи вадел златните им зъби и зъбите със златни коронки.
Тези факти са жалки, но поне са разбираеми. Обирите обаче били само началото за този тип. Той вадел очи, късал уши, прерязвал мъртви гърла. През февруари осемдесет и девета два трупа в Паметното гробище „Чилтън“ били намерени без носове — явно той ги е изкъртил с чук и длето. Офицерът, който открил това, казал на Брандън: „Не е било трудна работа — тук беше като в камера за дълбоко замразяване и сигурно са се откършили по-лесно и от ледени висулки. Истинският въпрос е какво прави човек с два замръзнали носа, след като ги вземе? Дали си ги слага на ключодържателя? Или ги поръсва със сирене, а после — хоп в микровълновата фурна? Какво?“
Почти всички осквернени трупове били намерени без пръсти и стъпала, понякога без целите ръце и крака, а в няколко случая извършителят на тези неща бил взел глави и полови органи.
Данните от съдебномедицинските прегледи сочат, че за грубата работа той вероятно е използувал брадва и касапски нож, а за по-фината — различни видове скалпели. При това не е бил несръчен. „Талантлив любител — казал на Брандън един заместник-шериф в окръг Чамбърлейн. — Не бих желал да се занимава с жлъчката ми, но сигурно бих му се доверил да махне някоя брадавица от ръката ми…“
В някои случаи той отварял телата и/или черепните кутии и ги пълнел с животински изпражнения. По-често полицията откривала сексуални осквернения. За кражбите на златни зъби, накити и крайници този тип не подбирал пола, но що се отнася до отнемането на полови атрибути — и съвкуплението с мъртвите — стриктно се придържал към господата.