Винаги когато местните агенции по опазването на закона можели да отделят хора и време, те охранявали по някое и друго гробище. Гробища в западен Мейн дал Господ и додето случаят най-накрая се разкрил, за някои от тези момчета това сигурно вече се е било превърнало в хоби. Осланяли се просто на теорията, че ако хвърляш заровете достатъчно дълго, рано или късно ще паднат шестици. И всъщност именно това станало.
В началото на миналата седмица — всъщност преди около десет дни — шерифът на Окръг Касъл, Норис Риджуик, и един от заместниците му чакали в колата, паркирана пред вратата на един изоставен обор близо до гробището „Хоумланд“. То се намира, до един второстепенен път, който минава край задната му порта. Било два часа през нощта и тъкмо се готвели да приключват, когато заместникът Джон Лапойнт чул мотор. Въобще не видели камиона, докато той на практика не спрял пред вратата, защото валяло сняг, а тоя тип карал с изключени фарове. Заместникът Лапойнт искал да го заловят веднага, щом го видели как слиза от камиона и се захваща с кованата желязна порта на гробището, но шерифът го възпрял. „Риджуик е доста смешно на вид същество — каза ми Брандън, — но знае стойността на добрия удар. Дори в най-критичния момент не спира да мисли за съдебната зала. Учил се е от предшественика си Алън Пангборн, а това значи, че се е учил от най-доброто.“
Десет минути след като камионът влязъл през портата, Риджуик и Лапойнт го последвали също с угасени фарове, като автомобилът им едва-едва пълзял през снега. Карали по следите на камиона, докато не се убедили напълно накъде отива оня — градската крипта, вградена отстрани в хълма. И двамата мислели за Рудолф, но никой не го изрекъл на глас. Лапойнт казал, че щяло да бъде като да урочасаш някой, който прави поредица от успешни удари.
Риджуик наредил на заместника си да спре колата малко встрани от криптата, зад хълма — казал, че иска да даде на оня цялото въже. което му трябва, за да се обеси. Така, както се развили нещата, Рудолф получил достатъчно въже, че да се обеси за рога на луната. Когато накрая Риджуик и Лапойнт влезли с извадени пистолети и включени фенери, заварили Реймънд Андрю Джубърт наполовина влязъл в един отворен ковчег. В едната си ръка държал брадвата, в другата члена си, а Лапойнт казва, че изглеждал готов да приведе в действие и двете неща.
Сигурно Джубърт ги е уплашил до смърт, когато за първи път са го видели в светлината на фенерите си, и това никак не ме учудва — макар да се лаская от мисълта, че мога да си представя по-добре от повечето хора как са се чувствували, попадайки на такова същество в гробищна крипта в два часа през нощта. Като оставим настрана всички други обстоятелства, Джубърт страда от акромегалия — прогресивно нарастване на ръцете, стъпалата и лицето, което се случва, когато хипофизната жлеза започне да се развива погрешно. Точно това е причината челото му да изпъкне така. а устните му да се издуят напред. Освен това има неестествено дълги ръце — висят чак до коленете му. Преди около година в Касъл Рок имаше голям пожар — изгоря почти целият център на града — и напоследък шерифът затваря най-сериозните престъпници в Чамбърлейн или Норуей, но нито шерифът Риджуик, нито заместникът Лапойнт искали да пътуват по снежния път в три сутринта, така че го върнали в потегнатата барака, която напоследък използуват като карцер.
’Те твърдяха, че било заради късния час и снежните пътища — каза Брандън, — но според мен сигурно е имало и още нещичко. Не ми се вярва шерифът Риджуик да е искал да пусне гърнето с подаръците на когото и да било, преди сам да се опита да го счупи. Във всеки случай Джубърт не създавал проблеми — седял отзад в полицейската кола, кротък като агънце и с вид на същество, излязло от сериала „Разкази от криптата“, а от устата му — и двамата се кълнат, че това е така — се носело „Щастливи заедно“, старото парче на „Търтълс“.
Риджуик се обадил по радиостанцията на няколко заместник — шерифи доброволци да ги посрещнат. Преди двамата с Лапойнт отново да тръгнат, той проверил дали Джубърт е здраво заключен и дали заместниците са въоръжени с пистолети и голямо количество прясно кафе. Двамата се върнали в „Хоумланд“ за камиона. Риджуик си сложил ръкавици, седнал върху един от онези зелени найлонови пликове, които полицаите обичат да наричат „одеяла за уликите“, когато ги използуват при някой случай, и откарал автомобила обратно в града. Казва, че отворил всички прозорци, но въпреки това вътре воняло като в „месарница след шестдневно спиране на тока.“