Выбрать главу

Риджуик видял добре каросерията чак когато стигнал под осветения свод на градския гараж. В складовите отделения, наредени по дължина от двете страни, имало няколко гниещи крайника. Намерил също и плетен сандък — много по-малък от този, който видях аз, — както и едно сандъче за инструменти, пълно с приспособления за разбиване на врати. Когато отворил плетения сандък, намерил шест пениса, нанизани на канапче. Казва, че веднага разбрал какво представляват — огърлица. По-късно Джубърт признал, че често я носел на своите гробищарски експедиции, и изразил убеждението си, че ако е бил с нея при последния си поход, никога нямало да го хванат. „Тя ми даваше бая късмет“ — казал той и като се има предвид колко време им е трябвало, за да го спипат, Рут, мисля, трябва да признаем, че е имал известно основание.

Най-гадното обаче бил сандвичът, който лежал на седалката до шофьора. Стърчащото нещо между филийките хляб „Чудо“ съвършено очевидно било човешки език. Залят с онази яркожълта горчица, дето я обичат децата.

„Риджуик успял да слезе от камиона, преди да повърне — каза Брандън. — Което е добре — щатската полиция щеше да му пробие още една дупка в задника, ако се беше издрайфал върху веществените доказателства. От друга страна, ако не беше повърнал, аз бих препоръчал да го отстранят от тази служба по психологически причини.“

Преместили Джубърт в Чамбърлейн малко след изгрев слънце. Докато Риджуик му четял правата през мрежата, извърнат назад от предната седалка на колата (правел го за втори или трети път — шерифът явно е преди всичко методичен човек), Джубърт го прекъснал, за да каже, че „мож да съм направил нещо лошо на тате-мама, ного се извинявам“. От един документ в портмонето му вече било установено, че живее в Мотън — фермерски град срещу Чамбърлейн, на отсрещния бряг на реката; и веднага щом го заключили сигурно в новото му убежище, Риджуик информирал полицаите в Чамбърлейн и Мотън за казаното от него.

На връщане към Касъл Рок Лапойнт попитал Риджуик какво смята, че могат да намерят полицаите, изпратени в къщата на Джубърт. Риджуик казал: „Не зная, но се надявам, че няма да си забравят противогазите.“

Една версия за намереното от полицаите и за направените заключения излезе във вестниците през следващите дни, като с всеки изминал ден се увеличаваше, разбира се, но щатската полиция и кабинетът на главния прокурор на Мейн са получили доста ясна картина за станалото във фермерската къща край Кингстън Роуд още преди слънцето да залезе над първия Джубъртов ден зад решетките. Двойката, която Джубърт наричал свои „тате-мама“ — всъщност неговата мащеха и законният й съпруг, — били мъртви, да. Били мъртви от месеци, въпреки че Джубърт продължавал да говори така, сякаш „лошото нещо“ се е случило само преди няколко дена или часа. Той бил скалпирал и двамата, а повечето от „тате“ бил изял.

Из къщата имало много пръснати телесни части, някои гниещи й червясали въпреки студеното време, други внимателно реставрирани и запазени. Повечето били мъжки полови органи. На един рафт до стълбището за килера полицаите намерили около петдесет кръгли буркана, които съдържали очи, устни, пръсти от ръце и крака, тестиси. Джубърт си бил направо отговорникът за консервите на дома. Освен това къщата била напълнена — точно напълнена имам предвид — с крадени стоки, повечето от летни къщи и вили. Джубърт ги нарича „моите неща“ — прибори, инструменти, градинско оборудване и достатъчно дамско бельо, за да снабди секс-шоп. Очевидно обичал да се облича с него.

Полицаите все още се опитват да отделят телесните части, които са дошли от походите на Джубърт из гробищата, от онези, които е получил при другите си дейности. Смятат, че през последните пет години може да е убил около десетина души — стопаджии, които е качвал в камиона си. Според Брандън общият брой може да е и по-голям, но следствието върви много бавно. Самият Джубърт никак не помага, но не защото отказва да говори, а защото говори твърде много. Брандън казва, че той вече е признал над триста престъпления, включително убийството на Джордж Буш. Изглежда, смята, че Буш е всъщност Дейна Карви — онзи, дето играе църковната настоятелка в „На живо в събота вечер“.