За тях с Джералд това не представляваше голям недостатък, защото от пет години спяха в различни стаи както тук, така и в Портланд. Решението взе тя, не той — беше й писнало от хъркането му, което с всяка изминала година се усилваше. В редките случаи, когато гостите им оставаха тук за през нощта, с Джералд спяха заедно — и неудобно — в тази стая, но иначе споделяха това легло само когато правеха любов. А неговото хъркане не беше истинската причина, поради която тя се премести, беше само най-дипломатичната. Истинската причина имаше обонятелен характер. Отначало нощната пот на нейния съпруг й бе станала неприятна, а после направо отвратителна. Дори ако той се изкъпеше точно преди лягане, към два сутринта киселият мирис на скоч започваше да изпълзява от порите му.
До тази година програмата се заключаваше във все по-небрежен секс, следван от кратка дрямка (тя всъщност се бе превърнала в любимата част от цялата програма), след което той вземаше душ и я оставяше. От март насам обаче се бяха появили някои промени. Шаловете и белезниците — особено белезниците — изглежда, изтощаваха Джералд така, както привичният секс в мисионерски стил никога не го бе изтощавал, и той често заспиваше дълбоко веднага, рамо до рамо с нея. Тя нямаше нищо против — тези срещи обикновено ставаха сутрин и Джералд миришеше на обикновената стара пот вместо на уиски с вода. И като си помислиш, дори не хъркаше много.
„Но всички тези сеанси — сутрините с шалове и белезници — ставаха в Портланд — помисли си тя. — Прекарахме тук почти целия юли и част от август, но в случаите, когато правехме секс — не че бяха много, но имаше няколко, — не се отклонявахме от познатия стар начин — Тарзан отгоре, Джейн отдолу. Никога досега не бяхме играли играта тук. Чудя се, защо ли?“
Може би заради прозорците, които бяха прекалено високи и странно оформени, за да могат да им се сложат пердета. Така и не стигнаха до смяна на прозрачното стъкло с отразително, макар че Джералд не спря да говори за това чак до… ами…
„Чак до днес — завърши Благоверната и Джеси благослови нейната тактичност. — И си права — сигурно наистина беше заради прозорците, поне главно заради тях. Не би му харесало Фред Лаглън или Джейми Брукс да връхлетят внезапно в някой момент, за да попитат дали не иска да поиграе малко голф с тях, и да го видят как клати госпожа Бърлингейм, която по някаква случайност е прикована към страничните стълбове на леглото с чифт белезници марка «Крайг». А за подобно нещо сигурно щеше да се разчуе. Фред и Джейми са добри момчета, но…“
„Двама помияри на средна възраст, ако питаш мене“ — обади се кисело Рут.
„… но все пак са хора и подобна история би била твърде благодатна тема, за да не се говори за нея. А има и още нещо, Джеси…“
Тя не я остави да довърши. Не искаше мисъл като тази да бъде произнесена от приятния, но безнадеждно превзет глас на Благоверната.
Може би Джералд никога не бе пожелал да играят играта тук, защото се е страхувал да не би някой шантав заек да изскочи от храста. Какъв заек? „Е — помисли си тя, — да кажем просто, че у Джералд е имало някаква част, която наистина е смятала жената просто за защитна система на путката… и че една друга част, която поради липса на по-ясен термин ще нарека «неговата по-добра същност», е знаела това. Тази част може да се е страхувала от възможността нещата да излязат извън контрол. В крайна сметка не стана ли точно това?“
Трудно беше да се спори по този въпрос. Ако и това не отговаряше на определението „извън контрол“, здраве му кажи.
За момент усети прилив на тъга и трябваше да обуздае порива си отново да погледне към мястото, където лежеше Джералд. Не знаеше дали изпитва скръб за починалия си съпруг, или не, но знаеше със сигурност, че дори да бе така, сега не е време за изблици на чувства. Все пак беше приятно да си спомни нещо добро за мъжа, с когото бе прекарала толкова години, а споменът за това как той заспиваше до нея след секс наистина бе хубав. Не харесваше шаловете, а белезниците направо я отвратиха, но обичаше да гледа как той се унася, обичаше начина, по който се изглаждаха чертите на широкото му розово лице.
И в известен смисъл точно сега той отново спеше тук до нея… нали?
Тази мисъл смрази даже плътта на бедрата й, където лежеше изтъняващото слънчево петно. Тя я прокуди и започна отново да изучава вертикалната част на леглото.
Стълбовете бяха вградени леко навътре от страничните му ръбове и позицията им държеше ръцете й разперени, но не неудобно, особено като се има предвид свободата, която даваха двадесетсантиметровите вериги на двете белезници. Между двата стълба имаше четири хоризонтални дъски, също махагонови и гравирани с прости, но приятни вълнообразни форми. Джералд веднъж бе предложил да изпишат имената си върху едната от тях, над главите им — той познавал един човек от Ташмор Глен, който с удоволствие щял да дойде и да го направи — но тя заля идеята със студен душ. Изглеждаше й едновременно твърде превзето и твърде детинско — като онези сърца, които влюбените гимназисти дълбаят по чиновете си.