На леглото очите на Джеси бяха започнали да се въртят бързо зад клепачите й, после тя изстена — висок, треперлив звук, изпълнен с ужаса от нещо познато.
Кучето тутакси вдигна поглед, тялото му се сгърчи инстинктивно от вина и страх. Гърчът не продължи дълго, то бе започнало да гледа на тази купчина месо като на свой личен запас, за който беше готово да се бори — и може би да умре, — ако някой го предизвикаше. Освен това звукът идваше от женския господар, а то сега бе почти убедено, че женският господар е безсилен.
Псето наведе глава, стисна отново бузата на Джералд Бърлингейм и взе да дърпа силно назад, като едновременно с това отривисто мяташе глава настрани. Една дълга ивица от бузата на мъртвеца се отдели със звук, който напомняше за лента лейкопласт, дръпната рязко от ролката. Сега върху лицето на Джералд се изписа свирепата хищна усмивка на човек, който току-що е събрал печеливша ръка при покер с високи залози.
Джеси отново изстена. Звукът бе последван от дълго, гърлено, нечленоразделно бълнуване. Кучето отново й хвърли един поглед. Беше сигурно, че тя не може да стане от леглото и да го изгони, но въпреки това тези звуци го изнервяха. Старото табу бе избледняло, но не бе изчезнало. Освен това гладът му бе задоволен — сега то не ядеше, а си похапваше. Обърна се и отново излезе бързо от стаята. Едно голямо парче от бузата на Джералд висеше между зъбите му като бебешки скалп.
11
Датата е четиринадесети август хиляда деветстотин шестдесет и пета година — малко повече от две години след деня, в който слънцето изчезна. Уил има рожден ден. Той цял ден обикаля и тържествено казва на хората, че вече е преживял по една година за всеки удар в бейзболния мач. Джеси не е в състояние да разбере защо това изглежда толкова важно за брат й, но явно е така, и тя решава, че щом Уил желае да сравнява живота си с бейзболен мач, тя няма нищо против. Известно време всичко на рождения ден на малкия й брат върви много добре. Наистина, на грамофона е Марвин Гей, но не с лошата песен, опасната песен. „Няма да вървя по дяволите — пее с насмешлива заплаха Марвин, — ще вървя надалече… ми-лаа.“ Всъщност една доста сладка песен, а истината е, че денят върви повече от много добре, поне засега; както би казала баба й Катрин — „всичко е точно като тон от цигулка“. Дори татко й мисли така, макар че отначало много не му се връщаше във Фалмът за рождения ден на Уил. Джеси го чу да казва на майка й: „Май в крайна сметка идеята беше доста добра“, а от това тя се чувствува чудесно, защото пак тя — Джеси Мъхаут, дъщеря на Том и Сали, сестра на Уил и Мади, съпруга на никого — бе предложила тази идея. Тя е причината, поради която са тук, а не в Сънсет Трейлс.
Сънсет Трейлс е семейният бивак (макар че след три поколения безразборно разрастване на семейството вече наистина е достатъчно голям, за да се нарече имение) на северния бряг на езерото Дарк Скор. Тази година те нарушиха обичайното си деветседмично отшелничество там, защото Уил иска — само веднъж, каза той на родителите си с тона на стар благородник, който достойно понася страданието и знае, че не може още дълго да мами онази с косата — да си празнува рождения ден не само със семейството, но и с приятелите си.
Отначало Том Мъхаут налага вето на идеята. Той е борсов агент, който дели времето си между Портланд и Бостън и от години убеждава семейството си да не вярва на цялата тази пропаганда, според която мъжете, които ходят на работа с вратовръзки и ризи с бели яки, по цял ден се мотаят, като или се въртят около хладилника, или диктуват покани за обяд на красиви блондинки от стенографската група. „Трепя се не по малко от всеки фермер в областта Арустук, който по цял ден не вдига гръб от мотиката — често им казва той. — Да се движиш в крак с пазара хич не е лесна работа, нито пък е много привлекателна, независимо какво може да сте чули в обратен смисъл.“ Истината е, че никой от тях не е чувал нищо в обратен смисъл, всички (включително и жена му, макар че Сали никога не би го казала) смятат, че работата му звучи по-скучно и от магарешка фъшкия, а само Мади има някаква бегла представа какво всъщност работи той.