Само че там не стои Том Мъхаут, а Джералд. Той е гол. Членът на един адвокат стърчи срещу нея изпод меката розова маса на търбуха му. Той държи в ръцете си по един чифт полицейски белезници „Крайг“. Вдига ги към нея в причудливия следобеден мрак. Неестествена звездна светлина блести върху отворените им челюсти с печати М-17, защото снабдителят му не могъл да намери Ж-23.
„Хайде, Джес — казва ухилен той. — Не е като да не знаеш правилата. А освен това ти харесваше. Първия път така се изпразни, че за малко да експлодираш. Нямам нищо против да ти призная, че това беше най-готиното чукане в живота ми, толкова готино, че понякога го сънувам. И знаеш ли защо беше толкова готино? Защото нямаше нужда ти да поемаш някаква отговорност. Почти всички жени предпочитат мъжът да ръководи всичко — това е доказан факт от женската психология. Изпразни ли се, когато твоят татко ти посегна, Джеси? Сто на сто. Сто на сто така си се изпразнила, че за малко си щяла да експлодираш. Последователите на Култа към себе си могат да оспорят тези неща, но ние знаем истината, нали? Някои жени могат да кажат, че го искат, но на други трябва някой да им каже, че го искат. Ти си от вторите. Но няма нищо, Джеси, точно затова са белезниците. Само че те никога не са били никакви белезници. Те са гривните на любовта. Тъй че хайде, сложи си ги, скъпа. Сложи си ги.“
Тя отстъпва назад, като поклаща глава, без да знае дали й се смее, или й се плаче. Самата тема е нова, но реториката е толкова добре позната.
„Адвокатските номера не ми минават, Джералд — твърде отдавна съм омъжена за адвокат. И двамата знаем, че тая работа с белезниците никога не е била заради мен. Беше заради теб… казано направо — за да събуди малко твоя стар, изтръпнал от пиене юнак. Тъй че защо просто не запазиш за себе си тази шибана версия за женската психология, а?“
Джералд се усмихва с разбираща, смущаваща усмивка.
„Добър опит, мила. Не минава, но все пак е страшно добър опит. Нападението е най-добрата отбрана, нали така? Май аз съм те научил на това. Както и да е. Сега трябва да избереш. Или да си сложиш тези гривни, или да замахнеш с този чук и да ме убиеш отново.“
Тя се оглежда и с растяща паника и ужас открива, че всички на празника на Уил наблюдават срещата й с този гол (като се изключат очилата), дебел, сексуално възбуден мъж… при това не са само близките и приятелите й от детинство. Госпожа Хендърсън, която ще бъде нейната съветничка през първата колежанска година, стои до купата с пунша; Боби Хейгън, който ще я заведе на абсолвентския бал — и след това ще я чука на задната седалка на бащиния си олдсмобил — стои на терасата до блондинката от дома на нюуъртския свещеник, тази, чийто родители обичали нея, но обожавали брат й.
„Бари — мисли си Джеси. — Тя е Оливия, а брат й се казва Бари.“
Русата Оливия слуша Боби Хейгън, но гледа към Джеси. Макар и спокойно, лицето й е някак измъчено. Облечена е във фланела, върху която има нарисуван балон с надпис: „Хубаво е всяко прегрешение, най-хубавото е кръвосмешение“. Зад Оливия Кендъл Уилсън, който ще наеме Джеси на първото й учителско място, реже парче празнична шоколадова торта на госпожа Пеж, първата й детска учителка по пиано. Госпожа Пеж изглежда забележително жизнена за жена, починала от удар преди две години при бране на ябълки в Алфред.
Джеси си мисли: „Това не прилича на сън, прилича на удавяне. Като че всички, които някога съм познавала, стоят тук под това причудливо следобедно звездно небе и гледат как голият ми съпруг се опитва да ме окове в белезници, докаго Марвин Гей пее «Ще ми бъде ли някой свидетел». Ако може да има някакво успокоение, то е следното: просто не е възможно да стане по-зле.“
Но става. Госпожа Уърц, учителката й от първи клас, започва да се смее. Старият господин Коб, техният градинар, пенсиониран през шестдесет и четвърта година, се разсмива заедно с нея. Към тях се присъединява Мади, към тях Оливия с белезите но гърдите. Кендъл и Боби Хейгън са се превили почти одве и се тупат един друг по гърбовете, сякаш са чули най-смешния мръсен виц в местната бръснарница. Може би онзи, който завършва с думите „защитна система на путката“.