„Обичам те, татко.“
„И аз те обичам, Тиквичке. Оттук до Луната.“
16
Денят на затъмнението изгря горещ и задушен, но сравнително ясен — предупрежденията на синоптиците, че явлението може да се замъгли от ниска облачност, изглежда, щяха да се окажат безпочвени, поне в западен Мейн.
Сали, Мади и Уил тръгнаха за автобуса на Слънцепоклонниците от Дарк Скор към десет часа (на тръгване Сали сковано и безмълвно клъвна Джеси по бузата, а тя й отвърна със същото), оставяйки Том Мъхаут с момичето, което предишната вечер съпругата му бе нарекла „скърцащото колело“. Джеси смени шортите и памучната фланелка „Ками Осипи“ с новата си рокля с презрамките — тази, дето беше хубава (ако, разбира се, не се стряскате от почти крещящо ярки червени и жълти райета), но прекалено тясна. Пръсна се леко с Мадиния парфюм „Мой грях“, също и с дезодоранта „Йодора“ на майка си, после начерви устните си с „Ментичка Ам-Ам“. И макар да не беше от тези, които се застояват пред огледалото и се кипрят на себе си (това беше термин на майка й, използуван например така: „Мади, престани да се киприш на себе си и излез оттам!“), този ден тя отдели време да си вдигне косата, защото баща й веднъж й бе направил комплимент точно за тази прическа.
Когато нагласи и последната фиба, тя се пресегна към ключа на лампата в банята, после застина. Момичето, което я гледаше от огледалото, въобще не приличаше на момиче, а на девойка. Не беше заради това, че лятната рокля подчертаваше малките издатини, които нямаше да се превърнат в истински гърди още една-две години, не беше заради червилото, не беше и заради косата й, вдигната в нескопосан, но странно пленителен кок. Беше заради всички тези неща, взети заедно — един сбор, по-значим от сумата на отделните си части, поради… какво? Не знаеше. Може би нещо от начина, по който вдигнатата коса подчертаваше очертанията на скулите й. Или от голата извивка на врата, далеч по-сексапилна както от комаровите пъпки отпред на тялото й, така и от равния й момчешки ханш. Или може би беше просто от погледа в очите й — някаква искра, която или е била скрита, или въобще не е съществувала досега.
Каквото и да беше, то я накара да се застои още миг пред огледалото, загледана в отражението си, и тогава изведнъж чу майка си да казва: „Кълна се в Бога, понякога се държиш така, сякаш ти е гадже, а не дъщеря!“
Тя прехапа долната си устна и леко сбърчи чело при спомена за предишната вечер — тръпките, които я бяха полазили при допира му, усещането за неговите ръце върху гърдите й. Почувствува как тези тръпки тръгват отново и отказа да ги допусне. „Няма смисъл да тръпнеш от глупости, които не разбираш Нито дори да мислиш за тях.“
„Добър съвет“ — помисли си Джеси и угаси лампата в банята.
С отминаването на обедните часове и напредването на следобеда към точния час на затъмнението тя откри, че започва да се вълнува все повече и повече. Нагласи портативното радио на станцията за рокендрол в Норт Конуей. Майка й ненавиждаше рока и след половин час с неговите групи и ритми караше този, който я е включил (обикновено Джеси или Мади, но понякога и Уил), да завърти на станцията за класическа музика, която предаваше от върха на Маунт Вашингтон, но днес баща й май всъщност харесваше музиката, защото щракаше с пръсти и пригласяше. А докато „Дюприйз“ пееха своя вариант на „Ти си моя“, пое леко Джеси в обятията си и затанцува с нея по верандата. Тя сложи да пече месото към три и половина, когато оставаше още цял час до началото на затъмнението, после отиде да попита баща си дали иска два сандвича или само един.
Намери го откъм южната страна на къщата, под верандата, на която тя бе застанала. Беше облечен само с чифт памучни шорти (на единия им крачол се четеше надписът ФИЗКУЛТ, ЙЕЙЛ) и една платнена кухненска ръкавица. Около челото си бе завързал лента, която да пази очите му от потта. Беше приклекнал до малък, димящ огън. Съчетанието от шортите и лентата му придаваше странен, но приятен младежки вид; за първи път в живота си Джеси можеше да види мъжа, в когото майка й се бе влюбила по време на последната си лятна ваканция като гимназистка.
Няколко квадратни парчета стъкло — изрязани внимателно от ронливия маджун на един стар прозорец в бараката — стояха струпани на купчинка до него. Той държеше едно от тях с машата над издигащия се от огъня дим и го обръщаше ту от едната, ту от другата страна като някакъв странен деликатес за пикник. Джеси избухна в смях — най-вече я досмеша заради кухненската ръкавица — и той се обърна, също ухилен. Мина й през ум, че от този ъгъл може да погледне под роклята й, но тази мисъл бързо отлетя. В края на краищата той беше баща й, не някое готино момче като Дуем Корсън долу от кея.