„Минерални частички — помисли си тя сега и отново подуши блудкавия мирис. Нямаше представа защо, но той я омайваше. — Миризмата на долните водни пластове, това е. Миризмата на…“
Тогава проговори по-нападателният глас. В деня на затъмнението той звучеше малко като гласа на майка й (наричаше я например „маце“, както правеше Сали, когато бе ядосана, че Джеси е изклинчила от някаква къщна работа или е забравила някое от задълженията си), но на Джеси й хрумна, че това всъщност е гласът на нейното собствено пораснало „аз“. Ако неговото войнствено ръмжене звучеше малко потискащо, то бе просто защото, в интерес на истината, на този глас му бе още рано да се появява. Но въпреки това проговори. Проговори и направи всичко възможно, за да я съвземе отново. Металната му гръмовитост й се стори странно успокоителна.
„Това е онази работа, за която говореше Синди Лесърд, разбра ли — това е спермата му, маце. Май трябва да се благодариш, че се е изляла върху гащите ти, а не на друго място, но не се залъгвай с разни измишльотини, че това е миризмата на езерото или на минералните частички от дълбоките пластове, или каквото и да е. Карън Окуа е идиотка, в световната история няма жена, която да е забременяла в гърлото, и ти го знаеш, но Синди Лесърд не е идиотка. Мисля, че тя е виждала това нещо, а сега вече и ти си го виждала. Нещото на мъжете. Сперма.“
Внезапно отвратена — от мисълта не толкова за самото нещо, колкото за това от кого бе произлязло — Джеси метна гащите в коша върху роклята. Тогава й се мярна една картина, на която майка й изпразваше кошовете и переше в мокрото приземно помещение, после изваждаше този конкретен чифт гащи от този конкретен кош и откриваше този конкретен елемент върху тях. И какво щеше да си помисли тя? Ами че скърцащото колело на семейството си е получило смазката, разбира се… какво друго?
Отвращението й се превърна във виновен ужас и Джеси бързо измъкна обратно гащичките. Внезапно блудкавият мирис сякаш изпълни носа й — плътен, слаб и гаден. „Стриди и метал“ — помисли си тя и точно толкова й трябваше. Свлече се на колене пред тоалетната и повърна, стиснала на топка гащите в ръка. Пусна бързо водата, преди миризмата на полу-смлян сандвич да се пръсне из въздуха, после завъртя кранчето за студената вода на мивката и изплакна устата си. Страхът, че ще прекара следващия час или повече в драйфане на колене пред тоалетната, започна да спада. Стомахът й като че ли се укротяваше. Само да можеше да се предпази от нов полъх на този блудкав мирис на медни монети и сметана…
Сдържайки дъха си, тя тикна гащите под студената струя, изплакна ги, изстиска ги и ги хвърли обратно в коша. После си пое дълбоко дъх, като в същото време отмахна косата от слепоочията си с опакото на влажните си ръце. Ако майка й попиташе какво правят чифт влажни гащи в мръсните дрехи… „Ти вече мислиш като престъпничка — проплака гласът, който един ден щеше да принадлежи на Благоверната. — Виждаш ли какво става, когато си лошо момиче, Джеси? А? Наистина се надявам, че виж…“
„Затваряй си устата, гадинке — озъби се в отговор другият глас. — После можеш да опяваш колкото си искаш, но точно сега се опитваме да оправим една малка работа тук. Имаш ли нещо против? А?“
Никакъв отговор. Това беше добре. Джеси тръсна пак нервно косата си, макар че много малко от нея бе паднала отново върху слепоочията й. Ако майка й попиташе какво правят влажните гащи в коша за пране, Джеси просто щеше да отговори, че е било много топло и тя се е топнала в езерото, без да си сменя шортите. Всяка от тях трите го беше правила по няколко пъти това лято.
„Тогава по-добре не забравяй да намокриш също шортите и фланелката си. Нали, маце?“
„Да — съгласи се тя. — Правилно.“
Загърна се с хавлията, която висеше на вратата в банята, и се върна в спалнята, за да вземе шортите и фланелката, с които бе облечена сутринта, когато майка й, по-голямата й сестра и брат й заминаваха… преди хиляда години, както й се струваше сега. Отначало не ги видя и коленичи долу, за да погледне под леглото.
„Другата жена също е на колене — отбеляза един глас — и тя усеща същата миризма. Миризмата, която напомня за медни монети и сметана.“
Джеси чуваше, но не чу. Умът й бе зает с шортите и фланелката — нейното алиби. Както и предполагаше, те бяха под леглото. Протегна се да ги вземе.