Но Джеси знаеше. Това бе истината. Просто малка глупава злополука, едно от онези неща, над които поклащаш глава, щом прочетеш за тях във вестника на закуска, а после казваш „Чуй това, мили“ и повтаряш статията пред съпруга си, докато той яде своя грейпфрут. Просто малка глупава злополука, само че този път се случваше на нея. Непрестанното настояване на ума й, че това е някаква грешка, бе разбираемо, но безполезно. Нямаше отдел „Жалби“, в който да обясни, че белезниците са били идея на Джералд и следователно би било справедливо да я освободят от тях. Ако грешката можеше да се поправи, не друг, а тя трябваше да извърши това.
Джеси прочисти гърлото си, затвори очи и заговори към тавана:
— Боже? Послушай ме за миг, моля Те. Имам нужда от малко помощ тука, наистина. Намирам се в една каша и съм ужасно уплашена. Моля Те, помогни ми да се измъкна, а? Аз… ммм… моля се в името на Исус Христос. — Тя се помъчи да удължи тази молитва и единственото, за което можа да се сети, беше нещо, научено от Нора Калигън, една молитва, която сега сякаш беше в устата на всеки самоук търгаш и лайнян гуру по света: — Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя онези, които мога, и с мъдростта да разбирам разликата между двете. Амин.
Нищо не се промени. Не усети нито спокойствие, нито смелост, най-малко пък мъдрост. Все още бе жена с мъртви ръце и мъртъв съпруг, прикована към стълбовете на това легло като псе, вързано с верига за забита в земята халка и оставено да умре незабелязано и неоплакано в прашен заден двор, докато неговият господар пияница излежава тридесетте си дена в окръжния пандиз за шофиране без книжка и под влияние на.
— О, моля Те, не позволявай да боли — каза тя с нисък, треперещ глас. — Ако ще умирам, Господи, моля Те, не позволявай да ме боли. Аз съм такъв бебешор по отношение на болките.
„Да мислиш за умиране в този момент май наистина е лоша идея, маце. — Гласът на Рут млъкна, после прибави: — А за да бъдем по-точни, можеш да махнеш това «май».“
Хубаво, няма спор — да се мисли за умиране е лоша идея. Тогава какво остава?
„Живеенето“ — едновременно казаха Рут и Благоверната.
Добре, живеенето. С което кръгът се затвори и тя пак стигна до ръцете.
„Те спят, защото цяла нощ висях на тях. И все още вися на тях. Първа стъпка: да ги освободя от тежестта.“
Тя отново се опита да се избута назад и нагоре с помощта на стъпалата си, при което я блъсна внезапна черна паника, защото отначало те също отказаха да се движат. Няколко мига не бе на себе си, а когато се съвзе, риташе бързо нагоре-надолу, като избутваше покривката, чаршафите и дюшека към долната част на леглото. Беше се задъхала като състезател, който наближава върха на последната стръмнина в колоездачен маратон. Задникът й, който също бе заспал, сега бръмчеше и свистеше с игличките на пробуждането.
Страхът я бе събудил напълно, но именно тази тромава полуаеробика, съпътствуваща паниката, успя да включи сърцето й на пълна скорост. Най-накрая започна да усеща тръпки в ръцете си — дълбоки до мозъка на костите и зловещи като далечна гръмотевица.
„Ако нищо друго не помага, маце, съсредоточи се върху тези две-три последни глътчици вода. Постоянно си напомняй, че никога няма да успееш отново да вземеш тази чаша, камо ли пък да пийнеш от нея, ако не приведеш ръцете и пръстите си в добър работен порядък.“
Джеси продължаваше да рита, а утрото все повече изсветляваше. Потта напласти косата по слепоочията й, стече се надолу по бузите й. Тя съзнаваше — смътно, — че увеличава водния си недостиг с всеки миг от тази упорита и напрегната дейност, но не виждаше друг избор.
„Защото друг няма, маце — никакъв.“
„Маце това, маце онова — помисли си тя разсеяно. — Би ли затраяла малко, кучко устата?“
Най-накрая задникът й започна да се приплъзва нагоре. При всяко негово движение Джеси стягаше коремните си мускули и леко посядаше. Ъгълът между тялото и краката й бавно започна да се приближава към деветдесетте градуса. Лактите й започнаха да се огъват и щом силата на тежестта взе да напуска ръцете и раменете, бягащите през плътта й тръпки се усилиха. Накрая седна изправена, но не спря да движи краката си, а продължи да рита, за да поддържа високото темпо на пулса си.